Явор Ганчев: 1. По-свободно е това общество, в което държавата по-малко се меси в живота на хората.
2. Човешките права са концепция именно за това какво конкретно от живота на хората е защитено от намеса на първо място от страна на държавата. Те отразяват най-вече опита на ХХ в с тоталитарните държави.
3. Държавите - дори по-свободните и демократичните - нямат интерес да спазват, гарантират и защитават човешките права. Имат интерес да се месят повече в живота на хората, защото повече намеса означава повече власт и повече пари.
4. Този интерес не е по-силен в недемократичните държави - в тях съпротивата на гражданите против намесата е по-слаба. А съпротивата е по-слаба И поради неспособност за прокарване на границата за легитимна намеса на държавата. А граница няма как да се прокара, ако има неразбиране на концепцията за свобода и човешки права (точки 1 и 2) и така кръгът се затваря.
Преди да сме наясно относно горното, и преди да имаме реални гаранции и защита на човешките права, няма да ни се получи държавата да пази от насилие жените и децата в семейството и извън него. Защо? Защото виж точка 3 - държавата няма интерес да пази от насилие никого, а да се меси повече в живота на хората. Насилието над жените и децата е просто добре дошъл - и много труден за противопоставяне - повод за това. За да не се използват "човешките права" като повод за нарушаването им, трябва първо да сме наясно къде е границата на легитимната намеса.
А ние не сме наясно дори че има легитимна и нелегитимна намеса - за голяма част от хората държавата не е нищо друго освен инструмент, който ще принуди другите хора да живеят както ние искаме и да ни дават от парите си, и за постигането на тази благородна цел всички средства са оправдани...
В тази връзка ето какво казах в Туитър:
За три дни съм блокиран във Фейсбук и то съвсем несправедливо, затова ще се изказвам три дни предимно тук...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар