Тази сутрин ми хрумна да напиша едно писъмце до г-жа Янка Такева, Председател на Синдиката на българските учители - само на нея комай не бях писал, ето, сетих се, че ми е останало само на нея да напиша едно писъмце, речено-сторено, написах го (Пардон, и до арменския поп не съм писал писмо, тия дни май ще ми се наложи да напиша и до него, ей-така, за да имам пълна колекция от писма, писани до всички възможни институции в свидното ни отечество!); ето го въпросното писмо, не до арменския поп, а засега само до г-жа Янка Такева, Председател на синдиката, към който членува моя скромна учителска и философска милост:
До г-жа Янка Такева, Председател на СБУ
ПОКАНА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО
от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия от Пловдив
Уважаема госпожо Такева,
Искам вкратце да Ви разкажа една покъртителна и многозначителна история, случила се в последните години в едно училище на нашето свидно отечество, наричано от някои зевзеци не без основание МУТРОЛАНДИЯ. Вярвам, ще се впечатлите от нея, стига да имате добрината да отделите от безценното си време за да вникнете и да постигнете точния смисъл на случилото се.
Член съм на СБУ, учител съм от 34 години, с Първи клас-квалификация, автор съм на учебници и учебни помагала по всички преподавани в нашите училища философски предмети. И като капак на всичко съм заклет учител, аз съм учител от сякаш изчезващата порода на учителите-идеалисти, изцяло съм отдаден на работата си и я обичам до самозабравяне. Е, имам един грях: не съм типов учител, не съм послушник на началствата, имам новаторска и творческа настройка, гледам на учителстването като на една възвишена духовна мисия, привърженик съм на най-съвременните методи на обучение на младите, а също и на демократизацията на отношенията в общностите, занимаващи се с учене, с образование, с възпитание и личностно формиране, но не демокрация наужким или фалшива, само на думи, а демокрация непосредствена, практическа, съвсем реална и действителна, т.е. такава, която определя действията ни, делата ни.
В своето общуване с учениците дръзнах да направя през последните тъй усилни реформаторски години някои иновации, които обаче, разбира се, бяха посрещнати на нож от директорката на училището, в което преподавам философия, именно ПГЕЕ в Пловдив. През последните години най-активно работих по реализацията на един свой проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, а в същото време директорката на същото това училище комай не правеше нищо освен да разгръща една безпрецедентна в българското образование безогледна кампания по дискредитирането ми като личност и като преподавател, това е цяла една епопея, която е описана най-пунктуално в моя блог в интернет; след като директорката не ми даваше възможност да кажа какво мисля на Педагогически съвет, на мен ми се наложи да дам пълна публичност на случващото се в нашето училище чрез блога си, чрез кажи-речи всекидневни репортажи, очерци, есета и пр. За мен тази история има голям смисъл, аз участвам в нея съвсем съзнателно и като изследовател на нелеките процеси на борбата за реално демократизиране на отношенията в една конкретна образователна общност.
Между другото от 10 години съм главен редактор на създаденото от мен и от неколцина мои колеги философско списание ИДЕИ, в което темата за промяната в образованието присъства във всеки брой (то излиза три пъти годишно). От пет години вече съм главен редактор и на едно друго списание, нарича се HUMANUS, това е едно списание за съвременно образование и за насърчаване на личностното и духовното израстване на младите хора. Директорката на ПГЕЕ в Пловдив г-жа Стоянка Анастасова обаче не благоволи да вникне, да постигне верния смисъл на моите инициативи и иновации, тя ме възприе като "зъл народен враг", подлежащ на унищожение, от което личи, че въпросната администраторка се изживява като защитничка на отдавна компрометирания командно-административен и репресивен модел на образование, толкова неадекватен към съвременните условия, че това, което се случва в него е по-скоро НЕобразование, а не образование.
Продължавам нататък. Историята е великолепна, но ми се налага само да щрихирам основното от нея, иначе текстът на това писмо, на тази жалба-покана ще стане прекалено дълъг, а не ми е целта да Ви затруднявам и обременявам с четене на дълги писания.
Авторитарната директорка на училище, имаща такова крещящо неадекватно спрямо потребностите на съвременността поведение, успя обаче с помощта и на двата синдиката (особено на единия, този към "Подкрепа", в нашето училище негова несменяема лидерка е помощник-директорката и лична приятелка на директорката инж. Камелия Стоянова) да установи крайно тежка психологическа и нравствена атмосфера на страх, на подлизурство пред директорката, на интриганство и пр., все недопустими за едно учебно и възпитателно учреждение явления. Всеки, които дръзна да покаже открито, че не одобрява толкова погрешния управленски подход на самовластната самозабравила се директорка биде, разбира се, немедлено опраскан (налага ми се да употребя този толкова подходящ за случая термин, предложен от нашия любим Премиер!), биде уволнен, биде изритан без жал от училището. Това най-напред се случи, примерно, на инж. Калин Христов, след това тази участ сполетя и моя скромна милост. Когато г-н Христов спечели заведеното съдебно дело и беше възстановен на работа от ВКС, директорката след три дни пак го опраска; аз също спечелих съдебното дело, Върховният Касационен съд отмени одиозната заповед за моето уволнение (по чл. 328, т. 1, ал. 5, именно "пълна некадърност, абсолютна липса на качества да бъде учител, негоден за системата") и ме възстанови на работа. Е, след епични борби, след епохална нова кампания за моето личностно и професионално дискредитиране (директорката не се посвени да използва и ученици за разправа с неудобния, с другояче мислещия учител!), след невиждани ексцесии (г-жа директорката този път се постара да надмине... самата себе си - и го постигна, кампанията й за второто ми опраскване е същински шедьовър!) аз пак бях опраскан, пак бях уволнен, и то по абсолютно същия мотив: "пълна некадърност" и пр. смехотворни глупости пише в заповедта ми за уволнение, тя е изцяло възпроизвежда вече отменената от съда предишна заповед за уволнение!
Уважаема г-жо Такева, сигурно се питате вече за какво Ви занимавам с тази история, нали познах? Бездушният и безчовечен отговор на моята жалба е: абе, Грънчаров, заведи пак съдебно дело и отново чрез съда си защити правата, защо мен занимаваш, тази история е само за съда?! Но аз, уважаема госпожо Такева, Вас лично не Ви възприемам като бездушен човек, ето затова именно и Ви пиша. Идеята ми е следната.
Аз реших този път да дам още един и то по-различен урок на самозабравилата се директорка, урокът чрез съда вече и го дадох, но тя, очевидно, не успя да осъзнае какво точно е направила. Сега искам да й изнеса един по-различен урок, аз съм учител и моята работа е тази: да изнасям уроци, е, налага ми се сега да изнасям уроци и на трудно възприемащи истината директори. Моля да ми помогнете за да изнесем на г-жа директорката на ПГЕЕ в Пловдив един по-различен, новаторски и също така дълготрайно въздействащ на съзнанието й урок, белким накрая тя все пак успее да "вдене", както казва народът, белким осъзнае какво е дръзнала да стори.
Организацията на СБУ в нашето училище също е парализирана от страх, никой не смее да гъкне и да каже нещичко, което няма да се хареса на тъй тираничната директорка, това се отнася и за новоизбраната лидерка на синдиката г-жа Мария Проданова, която безропотно прие гаврата на директорката с моето повторно опраскване. Както и да е, Вие, уважаема г-жо Такева, имате нужния авторитет и бихте могла много да ми помогнете. Не само като учител, но и като човек се обръщам към Вас, надявам се да проявите към към решаването на прелюбопитния казус едно чисто човешко участие, участие на една чисто човешка основа. Която, по моето виждане, е истински важното в живота ни. В скоби казано, директорката обяви моя преподавателски подход за "абсолютно неправилен" тъкмо защото той залага на човечността, разбира се, в превратната оптика на администраторите, изживяващи се като поклонници на максимата на Сталин "Есть человека - есть проблема, нет человека - нет проблемы!" нещата не могат да изглеждат другояче освен обратно на реалното, на действителното, на истинското.
Още на другия ден след опраскването ми аз бях решил този път да реагирам новаторски на създалата се ситуация: обявих чрез блога си че започвам свой индивидуален граждански протест за свобода в образованието, в който се отпочна и процедура по гражданско уволнение на директорката на ПГЕЕ в Пловдив - чрез събиране на подписка (подписката съществува в два варианта, и в интернет, и там, на мястото на протеста, до централния вход към двора на ПГЕЕ, който е откъм ул. Пещерско шосе). Моя милост се разположи там, до този същия вход, там си донесох маса и два стола, също и чадър за да се пазя от слънцето и от дъжда и ето, вече втора седмица протестирам там, записвам на видео случващото се по време на протеста. На мен са ми изключително интересни реакциите не само на гражданите, но и най-вече на учениците, на колегите, на администрацията на училището. Стоя там, протестирам, събирам подписи, разговарям с граждани, дошли да ме ме подкрепят, разговарям с учениците си, с колеги, които са дръзнали да се осмелят да дойдат да разговарят с мен (знаменателно е, че вече има и такива, ето един ефект от протеста ми: някои колеги вече счупиха тъй унизителните вериги на страха!). В един момент осъзнах, че това, което правя, е нещо съвсем иновативно, е новост, която заслужава да бъде осъзната в нейната пълнота и цялост: и мигновено обявих създаването на АЛТЕРНАТИВНО УЧИЛИЩЕ НА... ТРОТОАРА, което напоследък ми се чини, че е по-добре да бъде наричано АЛТЕРНАТИВНО УЧИЛИЩЕ НА ПРОТЕСТА, няма значение, може да измислим и още по-подходящо и сполучливо наименование. Там, на тротоара, на протеста си аз провеждам вече открити уроци, най-важният от които е именно урок по демокрация, урок по свобода и по гражданско достойнство. Своите отрити уроци от Алтернативното училище на тротоара ги записвам на видео и го качвам в интернет, в блога си, там можете да видите всичко най-важно, стига да сте се заинтересувала вече от тия неща.
Госпожо Такева, каня Ви да посетите моето Алтернативно училище, заповядайте, елате в Пловдив, елате да си поговорим, има какво, вярвам, да си кажем, можете и да дадете интервю пред мен (аз между другото от няколко години водя свое авторско предаване по Пловдивската обществена телевизия, придаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров"), е, студиото на предаването ми в дните на протеста се премести там, на тротоара пред ПГЕЕ, ще се радвам да дойдете и да си поговорим, пък защо не, ако искате, може да посетите и да поговорите с г-жа Директорката на ПГЕЕ, която отгоре, от прозорците, стои и гледа навалицата пред входа с уплашено и угрижено лице - аз се надявам, че в един момент нищо чудно да я осени мисълта, касаеща истината за това, което става, но и Вие можете много да й помогнете в тази посока, хора сме, човеци сме, длъжни сме да си помагаме, особено заслужават нашата помощ ония властници, които така са опиянени от тамяна на властта, че не разбират даже това, което сами правят! Та значи Ви каня да дойдете за половин ден в Пловдив и да посетите мястото на протеста ми, където се ражда нещо ново: ражда се едно Алтернативно и при това съвсем демократично училище! Вие като привърженичка на демокрацията, вярвам, ще подкрепите моето начинание, за мен това ще бъде безценен жест на солидарност и на подкрепа, за който още сега предварително и най-сърдечно Ви благодаря!
Толкова. Дано пишейки набързо това писмо (спонтанно правените неща са най-искрени, най-правдиви, най-честни, най-човечни - а са такива защото са истински свободни!) не съм създал у Вас едно неприятно впечатление, сама виждате, аз съм човек, който не обича да лъже за нищо, такава, какво да правя, ми е съдбата, такъв, прочее, ми е и дългът; все пак съм философ и човек, който иска да живее достойно, и то истински, на дело, не само на думи. Аз, уважаема госпожо Такева, съм верен ученик на Сократ, той е философът, който винаги ме е вдъхновявал, затова може би изглеждам странно в повечето очи. Дано не ме последва и мен съдбата на Сократ де, знаете, него са го убили, тия изпитания, които преживях в последните пет години на борби с авторитарната, с тираничната директорка на ПГЕЕ в Пловдив разклатиха моето здраве, бях инвалидизиран, сърцето ми е болно, дано не пукна там, на тротоара, от големите вълнения, от напрежението, от обидата, които за сетен път ми нанесе тази наистина самозабравила се властваща особа.
Г-жо Такева, понеже сега училището е във ваканция, моят протест временно спира, ще се появя на мястото на протеста, живот и здраве да е само, в първия учебен ден след ваканцията. Затова Ви и каня сега, има още време, та евентуално да можете да си планирате визитата до Пловдив. Аз обикновено, предвид здравословното си състояние, стоя там, пред входа за двора на ПГЕЕ от 11 до 14 часа, нямам сили да стоя по цял ден. Заповядайте, значи, по това време и Вие, ще се радвам изключително много ако ме посетите!
Ползвам се от случая да Ви пожелая здраве, щастие и нови успехи на благородното поприще, на което се изявявате така достойно!
9 април 2017 г.
Долна баня-Пловдив
С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар