Представена публикация

Тръгвам по Главната улица с паничка в ръка и с табелка "Подайте учителю за храна!" и ще ви тормозя докато нещо не замърда в твърдите ви като бетон сърца!

Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени. (2 Тимотей 3:12) "Нямам никакви забележки ...

сряда, 29 август 2018 г.

Неблагодарници ли сме спрямо своите царе Фердинанд и Борис Трети?



Преди 75 години, към края на дъждовния 28 август 1943, Радио "София" съобщава за смъртта на 49-годишния цар Борис Трети. С какво трябва да бъде запомнен последният монарх, управлявал самостоятелно България?
Дойче веле напомня събитията от онова време.

"Борис е бил герой. Той е блокирал напълно Айхман и е защитавал българските евреи". Тези думи са произнесени през 1961 година от главния израелски обвинител Яков Бар-Ор на процеса в Ерусалим срещу Адолф Айхман, един от главните организатори на Холокоста. По време на процеса е събран огромен доказателствен материал за ролята на цар Борис Трети в най-ужасното престъпление през Втората световна война. Заради спасяването на българските евреи, на 18 май 1994 година еврейските организации в САЩ посмъртно удостояват Борис Трети с наградата "Морален държавник".

По време на войната България е съюзник на нацистка Германия. Но Борис не само запазва дипломатическите отношения с Москва, а и не изпраща нито един български войник на Източния фронт и дори категорично забранява на младежи-бранници да се включват като доброволци във войната против болшевишка Русия. Неслучайно и до ден-днешен оценките за живота и делото на последния монарх, управлявал самостоятелно България, често пъти са доста противоречиви. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)


Когато след обед на 28 август 1943 г. радиото разнася новината за царската смърт, българското общество се изправя пред неизвестността. Защото умира не само човек, който е бил монарх по наследство, а преди всичко забележителна личност. Вън от съмнение, с какъвто и критерий да се подходи – цар Борис III е един от най-бележитите политици, каквито България познава.

Приживе и посмъртно той е възхваляван. Превръща се в обект на култ. Животът и делото му се митологизират. Безспорно царят има също така и много противници, много критици и много отрицатели.

Мемоаристи с различна политическа окраска, историци с различни идейни подбуди изграждат едностранчиви образи, акцентират на такива качества не неговата личност, които отговарят на личните им нагласи и личните им цели. В резултат периодично се възобновяват полярните оценки или граничещите с легенди истории.

Седемдесет и пет години след неговата смърт и 100 години след възшествието му на престола животът, делото и смъртта на цар Борис III продължават да пораждат дебати. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)











Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: