Парите ли са най-точния измерител на реалния принос, който човек е дал на обществото?

Тази история чух току-що в едно клипче на Юли Тонкин, ето за това клипче става дума:

С този пример Тонкин илюстрира мисълта си, че най-точен измерител на реалния принос, който човек дава на обществото, били именно... парите. Ако създаваш голяма стойност, много пари ще печелиш, с тях благодарното общество ще ти се отплати за онова, което си му дал. Така, повтарям, мисли Тонкин. И така мисли Мадона. А вие как мислите по този въпрос?

Позамислих се върху дамите на Мадона-Тонкин. Аз съм философ, учител на младите, цял живот работя, написал съм и съм издал много книги, от които не съм съм спечелил почти нищо (дори не съм си върнал разходите по издаването им, щото съм ги издал за моя сметка). В книгите ми, по моето виждане, съм изложил безценни по моето възприятие идеи за живота, човека, свободата, достойнството и пр. (Аз съм нещо като продавач на идеи, опитвам се да търгувам с идеи, идеите по дефиниция са нещо безценно, но ето, изобщо не успявам да забогатея парично по този начин; моят учител Сократ също не е успял за забогатее, (про)давайки цял живот на обществото безценни идеи, както и мнозина други философи.) Но по логиката на Тонкин-Мадона щом нищичко не съм спечелил от своите книги и от своята неуморна дейност като учител, значи почти нищичко като реална стойност няма в книгите ми, оказва се в крайна сметка, че почти нищичко не съм и дал на хората, нали така излиза?! Ако формулата на Тонкин-Мадона работи де.

Ще дам още един пример. Злите езици говорят, че преди известно време г-н Премиеро бил почерпил най-близките си приятели по повод на спечелването от него на личния му втори милиард евра! (Не знам дали е истина тази сума, просто вземам този пример. Сам Премиеро се фали, че пари си бил имал в изобилие още от славните мутренски времена.) Възниква логичният въпрос: г-н Премиеро толкова голема стойност ли е създал, та обществото му се е отблагодарило с цели 2 000 000 000 еврА?!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo