74 години след агресията на сталинова Русия срещу България върху паметника на окупатора се появи паметна плоча на борците срещу комунистическата тирания

Из: Паметна плоча за Горяните на МОЧА, ИВО ИНДЖЕВ

В навечерието на 9 септември на Монумента на окупационната червена армия (МОЧА) в София се появи плоча в памет на движението на Горяните. Авторството (засега) е неизвестно, но прави чест на онзи, който е осъществил този акт на справедливост, колкото и скромно да изглежда съпоставката между миниатюрното по размери напомняне за избитите герои от въоръжената съпротива срещу онези, чиито съветски господари, без да дадат нито една жертва в България, упълномощават да увековечат съветската окупация с огромния МОЧА в София.

Какво ли ще предприемат сега властите и обичайните борци срещу т.н. "вандализъм", за какъвто минават проявите на духовна съпротива срещу монументалната съветска символика у нас? Достатъчно показателно е вече обстоятелството, че такава паметна плоча се появява анонимно. В днешна България подобна проява застрашава нейните автори ако не с друго, то “поне” с публично очерняне от другарския съд на симбиозата между медии и политици в рамките на проруското статукво в държавата...

... Сега в сянката на “величествения” МОЧА се появи миниатюрно напомняне, че той е издигнат именно във връзка със смазването на Горяните в началото на 50 – те години на миналия век. (Дис)пропорцията в мащаба е същата, като между паметничето на Левски в ботушите на гигантския Альоша в Пловдив.



(Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo