Познанието, науката, търсенето на истината е вълнуваща одисея, която е съвсем непозната за бездуховните типови хора...

Lachezar Tomov: Понеже подготвял лекциите си съвсем "на едро", Хилберт рискувал те понякога да се превърнат във фиаско. Случвало се да не се сеща за подробности или да бърка. Понякога се запъвал. Ако присъствувал, асистентът можел да излезе и да спаси положението. "Студентите са объркани, хер професор, знакът не е правилен!" Но често както той, така и класът не можели да му окажат никаква помощ. В такъв момент се случвало Хилберт да вдигне рамене и с едно "Е, трябваше да се подготвя по-добре!", разпускал класа. Но по-често бил склонен да продължи.

И все пак всички в Гьотинген били съгласни, че нямало преподавател, който да можело да се сравни с Хилберт! В неговите часове на студентите се струвало, че математиката е още в "процес на сътворяване"; и мнозина предпочитали неговите лекции пред по-грижливо подготвяните енциклопедически и завършени лекции на Клайн.

Кратък мой коментар: По принцип ние, творческите и свободолюбивите (без свобода няма творчество!) личности, сме крайно неорганизирани ("неподготвени") като въпросния Хилберт. :-)

(За сметка на това посредствените, некадърните са много организирани и пунктуални: то това е тяхното спасение!)

На гениите обаче всичко следва да им се прощава. Познанието, науката, търсенето на истината е вълнуваща одисея, която е съвсем непозната за бездуховните типови хора...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo