Мой бивш колега от училището, в което сме работили заедно (пловдивската ПГЕЕ-"ТЕТ-Ленин"), чудесен историк и учител по френски език, който беше опраскан от училището малко преди мен, също като мен продължително безработен, се разболя сериозно - и в последните години много пъти постъпва в болница; в момента пак е в болница. Ние, учителите, сме доста особени хора и когато към нас се отнасят несправедливо, го преживяваме тежко - и това, разбира се, се отразява много на здравето ни. И моето здраве доста се влоши след двукратните ми опрасквания-уволнения от самозабравилата се директорка. Ето какво пише г-н Неделин Бояджиев, пък по-долу можете да видите и моя отзив на казаното от него:
Моят коментар: Твоят сън вещае, че ще се оправиш, че лекарите ще те излекуват и скоро няма да бъдеш в болница. Аз пък тази нощ сънувах, че съм... на работа, в училището ("ТЕТ-Ленин"), току-що съм се върнал след поредното си опраскване-уволнение; разговарям в час с учениците си, водим хубав разговор по философски, по важни човешки въпроси. Изведнъж се отваря вратата и две даскалици от същото училище ме гледат с почуда и едната извиква: "Тоя пък що прави тука?!". Става ми гадно от такова едно отношение и понеже не обичам да мълча когато разни наглеци дърдорят глупости й казвам: "Другарко, не съм "тоя", аз се казвам еди как си!"; двете "колежки" се разкудкудякаха като кокошки и тряснаха вратата. Събудих се. Гледам: в леглото съм, не в час. Какво ли пък показва моят сън?! :-) Изглежда показва това, че ще загубя съдебното дело и никога повече няма да се върна в моето училище.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар