Тия дни съм болен, но чат-пат ставам от леглото (въпреки че това нещо лекарят категорично ми го забрани!) и сядам на компютъра - да свърша поне някаква техническа работа. Примерно да събера на едно място всички мои публикации от последните година-две, които са свързани с темата за "реанимацията на демокрацията" (знаете, реших да пиша такава книга). Оказа се, че комай всички текстове, писани в този блог, независимо дали са на политическа или на образователна тема, са все свързани с проблема за демократизацията! Така е защото в последните години като образователен деец работя (боря се) по своя т.н. проект за непосредствена и практическа реална демократизация (и декомунизация) на отношенията в училищните общности (и по-специално в конкретната училищна общност на училището, в което работя в последните 18 години - и от което бях на два пъти уволнен от една не знаеща на кой свят живее администраторка.
Тия тестове, писани комай всекидневно, са в огромен обем, такова нещо не може да се издаде в книга, такава книга би била огромна - затова реших да ги оставя за своята поредица от есета, наречена ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ (или ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ-БУНТАР, и под това заглавие съм го издавал в предишни славни времена). А по проблема за РАЖДАНЕТО НА ДЕМОКРАЦИЯТА (установих, че нещо, което се е родило изначално недъгъво, е по-добре съвсем да умре - та да не се мъчи! - а не негово място следва да се роди нещо друго, съвсем жизнеспособно и здраво!) се налага да пиша отделно, съвсем стегнато, без разпиляване в детайли, т.е. принципно, на един по-общ идеен и ценностен план. И ето, тази сутрин, след като се порових в Мрежата и коментирах някои неща (виж публикацията им блога под заглавие: Защо тъкмо лъжците са най-успешни в менте-политиката?) сядам (доколкото изобщо имам сили) да попиша малко по тъй силно овладялата ме тема за демокрацията.
Оказа се, че и в свои клипчета (или във воденото от мен телевизионно предаване "На Агората...") много съм говорил по тази тъй силно вълнуваща ме тема за демокрацията (можете да видите поне въпросите, които съм обсъждал със зрителите си там: Архив на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия). Там общо взето (това може да се установи с просто око) най-вече ме е вълнувала духовната (моралната) страна на тия отношения, свързани с политиката и демокрацията. Тезата ми е: доколкото имаме демократи, дотолкова ще имаме и демокрация. Ако истинските, автентичните, същинските демократи (не само на думи обаче, а и на дело!) у нас са малко (или дори въобще липсват?!), то на това основание демокрацията ни няма начин да не е хилава - и изродена, безжизнена, немощна. Повратът към добро в тази област може да се постигне ако се работи по ето какво разковниче: да се спомага за култивирането на демократично съзнание и поведение у колкото се може повече индивиди, иначе казано - на демократичен манталитет. Появят ли се повече личности с ясен демократичен манталитет, тогава повратът към добро в българската демокрация в един момент ще стане неудържим. Колкото повече нещо куца в това отношение у т.н. политически дейци, толкова повече демокрацията ни ще замира и агонизира. Не е ли време, с оглед на казаното, да се опитам най-напред с думи да опиша т.н. демократичен манталитет, тъй съдбовно потребен ни, а на второ място, като продължение на казаното очевидно следва да се запитаме също така и за ето какво: а как този демократичен манталитет се култивира или възпитава? Мисля, че ако успея поне отчасти задоволително да отговоря на тия два въпроса, ще има смисъл и полза от писанието ми тази заран. А може би това всъщност е темата на цялата ми книга? (И значи едва ли ще успея вкратце да изразя тази заран това, което е предмет на цяла една сериозна книга.) Не знам, ще видим, то трябва да провери, да се опита, иначе няма как да се знае предварително.
Как мисли и какво прави автентичният демократ? По какво да го отличаваме от псевдо-демократа? Значи два момента тук са значими и следва да бъдат прояснени колкото се може по-задълбочено: какво е характерно за съзнанието, за мисленето на истинския демократ и, на второ място, как той действа, как съзнанието му се потвърждава на дело, на практика, в поведението. От само себе си се разбира, че между тия два момента трябва да има пълно съвпадение, бих казал тъждество. Думите само не стигат - щото ние обличаме мислите си именно в думи; какви са мислите, какво е съзнанието на демократа си проличава от това как той говори (или пише). Да, но само думите не стигат, иска се потвърждение на тия думи в делата; щото думите може да са напълно лъжовни ако не намерят потвърждение в делата. Едно говори, друго прави - ето същественият признак, по който можем да различаваме менте-политика от истинския политик. (Е, някои от мислите си действителният политик може би се налага да крие, с оглед да съумее да запази в тайна дадени свои ходове - тъкмо за да може да ги реализира успешно!) Та как да опиша начина на мислене на автентичния демократ - при положение, че такъв у нас комай не сме имали изобщо?! Може би следва да дам пример, а? Баронеса Маргарет Тачър, тази велика истинска политичка написа страхотна книга със заглавие "Изкуството на държавника", която аз прочетох на един дъх. На наученото от тази книга ли следва да се позова (аз, прочее, сега я нямам под ръка, но пък да правя анализ на откритите там съществени моменти означава да започна да пиша съвършено друга книга, нали така?) - или трябва да се опитам съвсем дедуктивно да изведа някои възлови моменти, които са потребни за раждането на цялостната представа (или по-скоро понятие). Да, по своя си чисто философски маниер аз ще обърна своя взор към идеята, щото тя именно съдържа същността (великата желязна лейди Тачър въпреки всичко, въпреки проницателността и мъдростта си не е била професионален философ, тя, прочее, по образование е... химик!). Истината ще ми даде тъкмо идеята, там е и същността. Това ми е предостатъчно.
Истинският политик, истинският демократ на първо място следва да умее да мисли свободно, т.е. първият признак е тъкмо този: свобода на мисълта, свободна, необременена от предразсъдъци и догми мисъл; няма ли свобода в сферата на мисълта, тогава няма и гъвкавост на мисълта, такава една мисъл няма как да постига истината, разумното в нещата, техния автентичен смисъл. Неумеещият да мисли не как да е, а именно свободно не може да бъде нито политик, нито демократ. Изкуството на политика (и на демократичния политик най-вече) съдържа като свое ядро умението да се вземат решения по най-сложни и объркани проблеми, по проблеми, касаещи една изключително сложна "материя", именно политическия живот, отношенията между хората, да, става дума тук за една най-сложна човешка реалност, която е предмет на същинската политика, ето на това основание аз смея да направя извода, че истинският политик следва да има развита способност за най-задълбочено и всестранно осмисляне на най-сложни проблеми, вкратце казано, истинският политик и демократ трябва да е много добър... философ (това умение зя цялостно обхващане на проблемите е присъщо именно на не как да е мислещия, а само на философски мислещия, т.е. на разумно мислещия човек!). Ето тъкмо на това основание великият Платон е говорил и писал, че "докато сегашните царе не се научат задоволително да философстват или докато философи не се възцарят, човешкият род няма да види края на злото". Потенциал да станат истински политици имат само изключително умни и проницателно, задълбочено мислещи мъже (предимно, леди Тачър е от нищожните изключения, потвърждаващи правилото, общо взето политиката е предимно мъжка работа!), че това е точно така свидетелстват и историческите сведения: Уинстън Чърчил е такъв много умен мъж, станал на това основание велик политик, Шарл Де Гол също, за Наполеон Бонапарт да не говорим, нашият Иван Костов е доказано умен човек и т.н., примери колкото щеш (въпреки че примерите за некадърните политици са значително повече, нали така?). Който умее да мисли, такъв умее и да говори, т.е. истински добрият политик е добър оратор, умее да произнася заразителни речи, такива речи, че да заразява с мислите, с идеите си публиката (последователите си), за всички изброени горе исторически личности това важи в голяма степен, тук мога да прибавя, примерно, Адолф Хитлер като способен оратор, друг е въпросът, че идеите му са калпави - поради което доведе своята велика страна до пълна катастрофа!). Наполеон е велик оратор, Чърчил също, Де Гол и пр., да не се повтарям.
Фактически излиза, че основното оръжие на политика е словото - и той следва да умее да борави с него превъзходно. Защото големи маси от човешки същества трябва да се овладеят от идеите на политика - за да са готови да го последват. Големи промени в начина на живот на цели общества могат да станат само под въздействието на велики и също така жизнеспособни идеи. Освен това в живота на обществата трябва да се дава приоритет и на онова, което вече е доказало жизнеспособността си, имам предвид традицията. Току-така животът на хората не бива да се променя като се загърбват великите исторически традиции на народите.
Ето по тази причина истински добрите политици, държавници и демократи са предимно консерватори; радикалите в политиката пък са предимно разрушители, те могат да носят на народите предимно беди; като се заложи на доказаното от историческата традиция и същевременно не се пречи неразумно на онова, което самият тъй динамичен живот иска, тогава може да се породи една ефективна политика - и една просперираща демокрация. Англичаните и американците, а също така швейцарците са пример за такива разумно живеещи, консервативно мислещи и затова толкова просперирали народи. (Руснаците и българите пък сме пример за нещо съвършено различно!). Значи открихме дотук две фундаментални признака на добрия, на истинския политик: той умее да мисли и умее също така да говори така, че да заразява с мислите си големи човешки маси (и при това "масите", следващи такива политици, могат да възприемат мислите им защото сами са мислещи, нали така, нима може немислещ човек да се възхити от мислите на превъзходно мислещия?!) Ето как доброто обучение в мислене на всички, и на бъдещите политици, и на следващите ги "народни маси" е залог за раждането на една просперираща страна - и на една ефективна демокрация.
А страни с калпаво, недъгаво образование имат съответно и калпава, недъгава "демокрация" - като нашата! (Да не говорим за това, че в такива страни и всичко останало е калпаво, и икономика, и култура, и църква, и всичко останало е все калпаво!) Да добавя и това, че способността за истински задълбочено и цялостно разумно осмисляне на сложните реалности на човека и живота се формира тъкмо от философията, затова и страни, в които образованието е калпаво защото е бездуховно, а пък философията в тях е хилава, точно на това основание имат и крайно хилави "демокрации": съзнанието определя битието, а не обратното, както ви лъжат материалистите. Богатството на човешката реалност по естеството си е чисто душевно и духовно, страни, в които духовността е в разцвет, такива страни неминуемо стават проспериращи и богати във всяко друго отношение. Толкова и по този пункт.
...
Засега съм принуден да спра дотук. Наистина съм крайно отпаднал, сърцето ми е зле, болно е, немощно е, на моменти ме е страх да не спре и да не стане така, че да не тръгне повече - и тази книга да си остане незавършена. Затова ще послушам съвета на лекаря да се щадя. Макар за мен такова нещо като да спра да мисля е невъзможно: ето сега като си легна на леглото книгата ми ще продължи да се пише, но само в главата ми (забелязал съм, че най-хубавите мисли ме осеняват и спохождат тъкмо когато нямам нищо за писане около себе си - и си остават погубени завинаги!).
Но трябва наистина да се оттегля да си почина. За за мога, живот и здраве да е, да продължа с писането си утре; за да доживея до утре трябва да се оттегля сега. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!
(ПОДСЕЩАНЕ: Да не забравя да тръгна следващия път от това какъв следва да е моралът на истински добрия политик! Изобщо има още доста да се дълбае в подетата тема, но засега спирам щото наистина съвсем грохнах...)
ДОБАВКА:
Ангел Грънчаров, 5 декември 2012 г.:
Когато чуя по новините нещо такова: "Премиерът Борисов днес се срещна и разговаря с президента на САЩ Обама (или с германския канцлер Меркел, или с френския президент и който и да там друг) винаги се питам следното: "Абе какво ли би могъл да каже нашият безсловесен бабаит дето не знае една дума на английски, с един Обама примерно, при положение, че Обама все пак е университетски професор, а нашият, първо, наистина няма какво да каже, той разбира само от мачлета, от пожарникарство, от карате, от милиционерство, от какво друго, но едва ли някой ще го търпи да си говори това, от което разбира?!" и, като ми мине тая мисъл в главата, признавам си, ме фаща голям срам заради тоя Боко, който наистина не може да води смислени разговори с чуждите президенти и премиери, които са все учени, интелигентни хора, а нашият, да признаем, си е един нагъл простак! Срам, срам, срам! Така ме беше срам едно време заради бай Тодор, сега ме е срам заради тоя! И от Станишев, и от Гоце ме беше срам, Дмитрич разбира предимно от фуражките в съветската армия (нали такава му беше темата на "дисертацията"?), Гоце си разбира само от комунизъм, но Боко пък е върхът, от нищо не разбира, ала се прави, че от всичко разбира, от което именно и иде големият ми срам. Няма ли някой да му каже барем да мълчи да не се излага, пред нас, тука, айде, да си се излага, но поне да не ни срами пред света?! То не че Плевнелиев много ще ни отсрами, щото и той от нищо не разбира, ама поне знае чужд език, а Боко и това не знае, резил, пълен резил, немам думи веке...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар