... "Отпаднаха терминът „съветска окупация”, става дума за периода от началото на септември 1944 г., както и фактът, че БКП и Живков са подготвяли превръщането на България в република на Съветския съюз. Нека припомним, че България плаща 119 млрд. лв. на Съветския съюз за собствената си окупация, което води до най-тежката финансова криза след войната. И това ли ще оспорят партийните историци? Възмутена съм от съпротивата, която беше оказана от определени лица, които продължават да пазят статуквото и да манипулират историята. И съветската окупация, и искането да бъдем съветска република са ясно документирани факти. Свидетелствата за това са в архивите и са достъпни за всеки. Но симптоматичен е фактът, че всичко това може все още да бъде поставено за дебат. „Здравите" сили се надигат отново, за да запазят имиджа на столетницата като нещо, което тя не е. Моето най-голямо учудване е как в последната финална дискусия върху изработването на програмата, представители на т. нар. патриоти изобщо не повдигнаха въпроса за това най-безпрецедентно национално предателство на партийно и държавно ниво.
- Има въведени 12 нови термина, представете ги?
- В раздела за историята на България след 1944 г. първоначално нямаше включени никакви нови термини. Ние като независими експерти успяхме да акцентираме 12: съветизация, комунизъм, диктатура на пролетариата, Народен съд, репресивен апарат, лагерите, горяните, експроприация, социалистическа индустриализация, насилствено коопериране, изселване и т.н. Характерът на тоталитарния режим, историческите му измерения и динамиката досега не бяха показани. За репресивната система изобщо не се говореше, имаше едно-единствено изречение, в което се казваше, че дава примери за репресии и нарушаване на гражданските права на хората. Да се говори за това време с такъв тип евфемизми е отказ от адекватно историческо представяне на периода на комунизма."... (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
4 коментара:
проф. Келбечева - независим експерт!?!
Стига бе!!!
Това е най-голямата смешка , която чух днес. Тая козяшка майцепровка може да е всички, но на и независим експерт.
Bacho Кольо - винаги на бойният пост.
Ужас! Как е възможно това!?
С. Ботушарова
Що значи думата "козяшка" бе Колю, това некаква псувня ли е?!
Публикуване на коментар