Ассоциация выпускников СПбГУ
С ЮБИЛЕЕМ, ALMA MATER!
⠀
Сегодня, 8 февраля 2019 года, Санкт-Петербургский государственный университет — первый университет России — встречает внушительный юбилей — 295 лет со дня основания!
⠀
К этой знаменательной дате #СПбГУ подошел в статусе научно-образовательного центра мирового значения и одного из крупнейших центров отечественной науки и культуры.
⠀
В стенах университета сегодня учатся 25 тысяч студентов из разных стран мира, преподают лауреаты Нобелевской и Филдсовской премий, работает 20 крупных лабораторий и 26 ресурсных центров.
⠀
Образовательные стандарты СПбГУ превосходят федеральные, а выпускники востребованы на современном рынке труда, в компаниях — лидерах различных отраслей.
⠀
Мы поздравляем alma mater, гордимся быть его частью и приглашаем всех выпускников Университета объединяться и вступать в Ассоциацию выпускников! Участвуйте в проектах по развитию Университета и популяризации науки, расширяйте профессиональные связи — вместе мы сможем сохранить и приумножить ценности и уникальность университетского образования, культуры и традиций во имя процветания Университета, его сегодняшних и завтрашних выпускников.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
2 коментара:
Грънчаров, аз за разлика от теб съм московски възпитаник. Поради това бих искал да знам как точно се наричаше СПбГУ във времето, в което ти беше негов студент. Неща май с Ж.. беше , ама ми бяга...
Таваришч Колю, пак се изложи, и то здравата, не знам дали можеш да си дадеш сметка за това. Но понеже сме така или иначе приятели (аз така го възприемам, от години се знаем, нищо че спорим по всеки пункт!) ще ти помогна да го осъзнаеш, слушай сега:
Колю, нито Санкт Петербург, градът на Цар Петър Велики е бил създаден и построен от Ленин (нали правилно разсъждавам?!), нито Санкт Петербургският университет е бил създаден от Андрей Жданов, идеологическият сатрап на Сталин, нали и по този пункт разсъждавам вярно?! Ще признаеш ли поне това? Е, сега какво искаш да кажеш с горното си злобно подхвърляне по адрес на името на университета? В момента университетът, в който имах честта да се дипломирам, си няма патрон, но дори и да го нарекат на името на Путин, поредната гавра пак с нищо на накърни достойнството, достолепието му: тираните (като Ленин и Путин) и сатрапите (като Жданов) си идват и си отиват, а истинските неща като Санкт-Петербург и СПбГУ си остават непоклатими, нали така?!
Публикуване на коментар