На днешния ден е обесен Васил Левски. Поклон пред саможертвата на Апостола на свободата, не разбрана и до ден днешен! Кое е неразбраното - свободата като такава или саможертвата на Левски? И двете според мен.
Когато българинът проумее това, тогава той ще е разгадал и загадката на свободата. Добрият човек всъщност е оня, който не само знае що е свобода, но е се е възползвал от нея в позитивна посока, т.е. в пълна мяра. И по този начин е забогатял с тия несметни богатства. Когато българинът проумее, че свободата е най-ценното, че свободата е безценна, тогава той и ще победи робуването си пред материалното (парите, вещите, илюзорните, мимолетните неща от този род, примерно удоволствия и пр.).
Ние, българите, имаме Апостол на свободата, когото оставихме да обесят съвсем самотен. Този грях тегне върху съвестта ни. Ще се реабилитираме пред Левски само когато последваме неговия пример и станем борци за автентична свобода. А не като сега да продължаваме да чакаме някой друг да се погрижи за нас, да ни "освободи", да ни оправи и пр.
Всъщност, ако помислим добре ще осъзнаем, че всъщност убийците на Левски сме ние, българите - защото не го подкрепихме тогава, пък не го подкрепяме и сега. И до ден днешен продължаваме безучастно да гледаме как враговете на свободата тормозят и тъпчат ония, които са дръзнали да се изявят като свободни. Гледаме и нищо не трепва у нас... и си казваме позорната ни мъдрост: "Да би мирно седяло, не би чудо видяло!". Нали така, признайте си, си мислите и за Левски?! Нямаше да го обесят ако като вас си беше седял по къщята, нали това си мислите?
Сега разбрахте ли кой уби Васил Левски, кой е истинският му убиец?!
ДОБАВКА:
Още преди 8 години протестирахме и поискахме да се поправи безобразието: миниатюрното паметниче на Апостола на българската свобода да стои под ботуша на огромния гранитен паметник на окупатора, забоден право в небето! Народът и тогава потърка за малко очи и пак заспа...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
3 коментара:
"При всичката своя вярност и преданост бабичката на бай Ивана била осъдена на смърт по следующите причини: като всяка сиромахкиня с няколко дребни деца, тя си позволявала да казва на бай Ивана, че той трябва да си гледа работата, децата му заспиват гладни. Казала тя и на Левски, че той трябва да си търси другар без жена и деца. „Да я очистим“ — казал Левски. „Съгласен съм“ — отговорил бай Иван. Работата била нагласена, че Левски ще да дойде една заран ͟д͟а͟ ͟с͟е͟ ͟р͟а͟з͟п͟о͟р͟е͟д͟и, а бай Иван ще нададе вик: „Тичайте, комшии, избиха ни!…“
Захари Стоянов, "Записки по българските въстания", гл. 6
Всъщност са направени опити да бъде спасен Левски.
Опити казвате били направени. Ама безуспешни. И той бил обесен. Но опити имало. Макар и безуспешни.
Ние и сега трябва да спасяваме Левски, ала пръстчето си не мръдваме. Паметничето на Левски стои в унизителмна позиция под ботуша на окупатор-колос. И на почти никой не му пука от това.
Публикуване на коментар