Из: БСП: Альоша е най-посещаваното място в Пловдив и няма как да бъде разрушен! Източник: Plovdiv24.bg
Позиция на ИБ на ГС на БСП – Пловдив относно петицията за преобразуването на паметника на Альоша в Пловдив в монумент на Васил Левски:
С внимание следим медийните публикации относно поредната кампания на "група интелектуалци“ за премахването на Паметника на съветския воин в Пловдив, известен като Альоша. Паметникът, построен преди 62 години, днес е един от символите на града ни, познат по света и най-посещаваното място в Европейската столица на културата. Той е и един от около четирите хиляди военни мемориала и паметници в Централна и Източна Европа, почитащи над 2,5 милиона войници и офицери от Червената армия, загинали в боеве в годините на Втората световна война.
В градове като Будапеща или Виена тези паметници са поставени на градските площади, а най-големият мемориален комплекс е в "Трептов парк" в Берлин, който напомня и днес на всички за фашизма и неговите престъпления срещу човечеството. За пловдивския "Альоша" има решение на Върховния съд от 1996 г., че е монумент, свързан с Втората световна война, и не може да бъде разрушен! (Прочети ЦЯЛАТА ИНФОРМАЦИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
6 коментара:
Не си мислите, че уважението, което донякъде изразих към вас, да не ви отговоря веднага, е доказателство, че съм све предал в борбата срещу вас, или пък че я предпочитам пред това ,че ме оборвате. Не си въобразявайте това. Ще сбъркате, ако си мислите,че за мен вие сте нещо важно. Ще изпаднат в дълбоко заблуждение вашите последователи и би ми било неприятно, ако и вие мислите така. Колибата, която ме пази от слънце по време на лов, за да не изгорят неговите лъчи тялото ми, не може да бъде нещо, без което не мога, необходимостта от нея е само временна. В едно напълно покварено общество вие не можете да служите на хората за нищо, тъй като не притежавате никаква добродетел. Ако никой не я приема, тя ще стане безполезна. Следователно аз не греша, като твърдя, че ползата от нея е случайна или временна; добродетелта не е начин на живот с безспорна стойност, а само начин на държание, който се мени според климата и следователно не е нещо реално: само това е достатъчно, за да разкрие нейната нищожност. Единствено неизменното е истински добро; това, което непрекъснато се променя, не може да претендира за същото; ето защо неизменността е издигната до едно от качествата Ала добродетелта е изцяло лишена от това свойство: по земното кълбо едва ли биха могли да се открият два народа, които да са добродетелни по един и същ начин; следователно в добродетелта няма нищо реално, нищо добро във вътрешната й същност и тя не заслужава да я превъзнасяме: трябва да си служим с нея като с подпора, тактично да приемаме тази нейна разновидност, която е характерна за страната, в която живеем, за да ни оставят на мира тези, които имат вкус към нея или които поради положението си трябва да я почитат; и за да може тази добродетел, която преобладава условно там, където живеете, да ви предпази от хората, отдали се на порока.
Dimitar Kanev
Но още веднъж, това е временно и нищо не придава на добродетелта някаква реална стойност. Впрочем има добродетели, невъзможни за някои хора; как бихте могли да ме убедите, че в природата съществува добродетел, която се бори със страстите или е несъвместима с тях? Ако е така, как тя може да бъде добра? Несъмнено хората, за които става дума, ще предпочетат пороците, защото те са единственият начин… единственото средство, отговарящо на физиката или на телесните им органи; ако приемем това, значи съществуват твърде полезни пороци; а как в такъв случай добродетелта, която им се противопоставя, може да бъде полезна? На това ви казват: добродетелта е полезна за другите хора и в този смисъл тя е добра; защото, ако е прието да се прави само това, което е добро за другите, аз на свой ред ще получавам само добро. Ала това разсъждение е чист софизъм; заради малкото добро, което получавам от другите по причина, че те следват добродетелта, самият аз, принуден да я следвам, ежедневно трябва да правя милион жертви, без да получа за това никаква отплата. Ако получавам по-малко, отколкото давам, значи съм направил лоша сделка; аз страдам от лишенията, на които ме подлага добродетелта, много повече, отколкото получавам удоволствие от страна на тези, които са истински добродетелни; условията не са равни и аз не бива да им се подчинявам, и сигурен, че ако съм добродетелен, не ще успея да сторя на другите толкова добро, колкото ще получа неприятности, ако упорствувам, не е ли по-добре да се откажа да ги дарявам с щастие, което ми струва толкова скъпо? Сега остава вредата, която ми нанасят другите, ако съм порочен, и злото, което ще понеса на свой ред, ако светът приличаше на мен. Приемем ли един цялостен кръговрат на порока, рискът за мен е сигурен; ала болката, предизвикана от този риск, е възмездена чрез удоволствието от риска, на който подлагам другите; ето че равенството е възстановено и всички по този начин сме приблизително еднакво щастливи: нещо, което не съществува и не би могло да съществува в едно общество, където едни са добри, а други лоши, защото то произхожда от смесицата на постоянните клопки, които в другия случай не се срещат. В едно смесено общество всички интереси са различни: това е вечният извор на нещастията; в другата общност интересите са еднакви, всеки индивид, който я съставя, е дарен със същите вкусове, същите наклонности, всички вървят към една цел и са щастливи. Ала глупаците твърдят, че злото не може да носи щастие. Това наистина е така, когато всички са се наговорили да се кланят на доброто; ала обезцените ли, принизите ли това, което е прието да се нарича добро, почитате ли само това, което глупаво сте наричали преди зло, и всички хора ще изпитват удоволствие да го вършат не защото ще бъде позволено (понякога това би могло да намали неговата привлекателност), а защото законите вече не ще го наказват, а те поради страха, който внушават, намаляват удоволствието, което природата е вложила в престъплението.
Dimitar Kanev
Простете, да не Ви е фанала... словесна диария?! :-)
напротив, всичко е тихо и спокойно около мен
Dimitar Kanev
Dimitar Kanev Възможно е отвън, около Вас, да е тихо и спокойно, но вътре у Вас как е? Какво отношение има написаното към темата, поставена в публикацията?
Алёша е великата Русия, АIG, аз не виждам кво тва те гневи... Мижитурките БГ са едно, а Русия друго, understand?...
Публикуване на коментар