Омбудсманът на Пловдив пръв отказа да спомогне за отпочването на публичен дебат по най-горещите проблеми на пловдивското образование

Това е отговора на пловдивския омбудсман, който отхвърли идеята да посредничи за добиване на съгласието на институциите и длъжностните лица за отпочване на дебат по проблемите на образованието в Пловдив на основание на това, че компетентността му била друга.

На което сметнах, че съм длъжен да му кажа следното:

Здравейте, уважаеми г-н омбудсман,

Благодаря Ви за отговора! Но от него възниква един логичен въпрос: как да Ви разбирам, нима според Вас училищата не територията на община Пловдив не са към подведомствената сфера на органите на местно самоуправление и местната администрация? Имайте предвид, че т.н. органи на местната власт са неделима част от властта в ДЪРЖАВАТА ни, от което аз не мога да приема Вашето тъй изтънчено вече системно бягство от тия тъй щекотливи въпроси.

А Вашата роля за да спрат излагациите на въпросните длъжностни лица можеше да бъде огромна. Но очевидно върху Вас тези същите намериха някакъв начин за неправомерно въздействие, поради което Вие сметнахте за нужно да се спасявате от тия така да се каже "горещи кестени"...

Ние, гражданите, които сме жертва на своеволията и произвола на въпросните тъй влиятелни властници, обаче не можем да приемем за оправдана щраусовата Ви позиция. Щото Вашата работа е не те на Вас да влияят (и то в угода единствено на техния себичен, користен интерес!), а Вие на тях трябваше да повлияете - и то именно в посока на озаптяването, на вразумяването им. Но в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ очевидно всичко, за жалост, трябва да е тъкмо наопаки на правилното, на разумното, на справедливото, на доброто.

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo