Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

неделя, 10 февруари 2019 г.

Моето обръщение към многоуважаемите върховни съдии - към блюстителите на правдолюбивото правосъдие


Решавам тази сутрин да публикувам своята защитна реч, която подготвих за заключителното заседание на Върховния Касационен съд, на касационното дяло, което директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" заведе срещу решението на Окръжен съд в Пловдив, с което нейната заповед за уволнението ми беше отменена, а аз бях възстановен на работа като учител по философия и гражданско образование в моето училище. Прецених, че няма смисъл да крия речта си от когото и да било, напротив, ония хора, които сме с чиста съвест, не се крием от нищо, не се страхуваме от нищо. Ето, сега имате възможността да прочетете какво смятам да кажа в съда ако евентуално ми бъде дадена думата в идващата сряда, в Съдебната палата в София:

До г-н Борислав Белазелков, Председател на Четвърто гражданско отделение
на Върховния Касационен съд

ЗАЩИТНА РЕЧ

От Ангел Иванов Грънчаров, ответник по касационната жалба на гр.д. № 3119/2018 на Върховния касационен съд, ІV ГО

Уважаеми господа Върховни съдии,

Касаторът ПГЕЕ в Пловдив е недоволен от решение № 561/24.04.2018 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 221/2018, с което бяха уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване незаконността на моето уволнение, с него беше постановено също така и възстановяването ми на работа като учител по философия и гражданско образование в това училище. ВКС допусна настоящото касационното обжалване понеже прие, че другата страна,  в израз на недоволството си от решението на ОС-Пловдив, се помъчи да "докаже", че случаят бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Ние обаче смятаме, че аргументацията на касатора е неоснователна, тъй като двата случая са различни, т.е. примерът от практиката на ВКС, който касаторът дава, е неотносим към нашия случай. Дори и само на това формално основание следва да отсъдите решение, с което да отмените заповедта за моето уволнение.

Но аз тук искам да посоча нещо, което според мен е истински важно - понеже има принципен и затова общозначим характер.

Работата е там, че двукратно в последните четири години съдебната система на страната ни беше занимавана с един и същ казус, който изобщо нямаше да възникне ако не беше факт потресаващото нежелание за диалог от страна на ръководителката на пловдивската ПГЕЕ. Защото в случая става дума за изясняване на вътрешни, твърде специфични за образованието проблеми и отношения, които са от компетентност единствено на работещите в образователната система, т.е. на нас, на лицата, които се занимаваме с образование, с обучение, с възпитание, с личностно формиране на младите хора. Образователната ни система агонизира, тя се намира в дълбока криза, придобиваща все по-ясно очертанията на катастрофа. Търсенето на разумен изход от тежката ситуация е работа именно на нас, специалистите и дейците в тази област – крайно време е образователната система на България да бъде променена според потребностите на времето, в което живеем, на съвременността, според коренно различните реалности на 21-и век.

В тази обстановка съвсем естествено нещо са дебатите, разгорещените дискусии между различно мислещите, между привържениците на тъй уютното (особено за властващите в рамките на досегашната административно-командна система) статукво и ония, които се борим за истинска промяна по посока на осъвременяването и демократизирането на отношенията в системата. Е, в ПГЕЕ-Пловдив такъв демократичен дебат по истински важните въпроси съвсем не се състоя, независимо от опитите ми да го предизвикам; директорката на ПГЕЕ използва всички възможности на властта си за да предотврати този дебат – и да игнорира позицията на своя опонент, който имаше дързостта да мисли различно.

Вдъхновявана от изпитания сталинов девиз „Есть человека – есть проблема; нет человека – нет проблемы!”, г-жа директорката на ПГЕЕ-Пловдив на два пъти ме уволни, иначе казано, по популярния израз, ме „опраска”: в 2014 г. (след тежко съдебно дело, стигнало отново до етап ВКС, заповедта за уволнението ми беше отменена и аз бях възстановен на работа със съдебно решение) и в 2017 г.; междувременно преди това тя се опита да ме отстрани по друг, дисциплинарен ред, налагайки ми през 2012 г. наказание „Предупреждение за уволнение”, то също беше отменено в съдебно дело, пак достигнало до етап ВКС; г-жа директорката освен мен е уволнявала и други учители, пак от ония, които субективно не й харесват; и от тях е губила съдебните дела; изобщо до този момент няма нейна заповед, атакувана в съда, която съдът да не е отменил. Това все нещо говори и показва. Това именно са истинските прецеденти, които са важни – и които уважаемият съд следва да вземе под внимание. Затова и предполагаме, че г-жа директорката на ПГЕЕ-Пловдив има една голяма, направо съкровена мечта: поне веднъж в историята на тъй бурното й директорстване съдът да не отмени поне една нейна заповед, иначе казано, поне веднъж съдът с целия си авторитет да застане зад тъй обичайния за нея административен произвол. Дали ще й се усмихне най-сетне щастието по този пункт зависи от изхода на това съдебно дело. Убеден съм обаче, съдът не съществува за това да се сбъдват копнежите на самозабравили се управници, не знаещи за какво изобщо им е дадена властта.

Съвсем вкратце искам да добавя пояснение по този наистина принципен момент.

Когато авторитарната директорка, живееща с крайно анахронични, отживели времето си представи беше назначена на своя пост, моя милост, бидейки учител по философия и гражданско образование, се опитах да й помогна да промени нещичко в съзнанието и в манталитета си; сметнах, че това е мой най-вече човешки, нравствен, но също така и учителски, а и граждански дълг. От много години в нашето училище съществува създаден от мен Дискусионен клуб, е, в рамките на Клуба започнах да предлагам най-различни теми за дебат, свързани най-вече с реалните и, както казах, твърде тежки проблеми на образователната система. Постепенно разработих свой проект за непосредствена и практическа РЕАЛНА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ И ДЕКОМУНИЗАЦИЯ на отношенията в конкретните училищни общности, в общностите, занимаващи се с образование, с обучение, с възпитание, с подпомагане на личностното формиране на младите. От много години излиза създаденото от мен философско списание ИДЕИ, което стана трибуна на борбата за същностна и коренна промяна в българското образование; списанието излиза три пъти в годината (има и хартиено издание) и публикува текстове, които не само подпомагат философското (духовното, идейното, ценностното…) образование на младите, но и е място за техните творчески изяви, много млади хора, ученици и студенти, се изявиха в него като самостоятелно мислещи личности. За същата цел предложих създаването и на по-популярен вариант на сп. ИДЕИ, става дума за списание HUMANUS, това е именно списание за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, то съществува вече шеста година. Интересно е, че директорката с нищо не подкрепи моите инициативи, напротив, посрещна ги крайно враждебно – и поде невиждана, крайно недопустима кампания за моето личностно и професионално дискредитиране и оплюване, увенчана като апотеоз с тъй сюрреалистичните и абсурдистки заповеди за моето уволнение-опраскване, иначе казано, реакцията й беше, меко казано, напълно неадекватна на ситуацията.

Разбира се, директорката не пожела никакъв диалог с нас, различно мислещите; учениците, които ме подкрепяха, бяха наказани дисциплинарно по смехотворни обвинения; идеята й беше в училището ни да се възцари страхът, учителите пък бяха овладени още по-лесно, в резултат на което в училището ни възникна крайно злотворна психологическа и нравствена ситуация, добре позната ни от тъй непрежалимите (от някои) времена на уж блажено починалия (ала явно все още жив в нечии души!) социализмо-комунизъм.

В този период на борби (включително и съдебни), воден от чист изследователски интерес (имах щастието пред очите ми да се разгърнат такива чудати феномени на абсурдистко-ретроградното и анахронично „мислене”, с извинение, и поведение!) аз написах и издадох цяла една поредица от книги, разглеждаща съвсем реалните, жизнено – и човешки бих си позволил да кажа! – достоверни проблеми в образованието, спрямо които тъй щедрият живот ми даде шанса не само да съм наблюдател, но и най-активен участник. Г-жа директорката на ПГЕЕ-Пловдив в този смисъл има голяма, направо неоценима заслуга за написването на тия мои книги, защото тя усърдно доставяше мат`рьял и дори „храна” за моите изследвания, анализи, теории, концепции; за което, ползвайки се от случая, се чувствам длъжен тук най-сърдечно да й благодаря!

Та от казаното вече се очерта жилото, корена на нашия тъй епичен конфликт, с който, както казах, съвсем неуместно се наложи да бъде занимавана системата на българското правосъдие: конфликтът ни избухна когато моя милост в блога си (аз, прочее, съм изключително активен блогър, от години всекидневно пиша не само по проблемите на образованието и възпитанието на младите най-вече, но в блога си се изявявам и като политически коментатор, което по най-естествен начин е свързано с позицията ми на практикуващ съвременен учител именно по гражданско образование!), та значи конфликтът ни с директорката ескалира когато моя милост в блога си предложи патрон на училището ни (и досега наричано от пловдивчани „ТЕТ Ленин”!) да стане Стив Джобс, току-що починал тогава, в края на 2011 г., мина през моите опити да предизвикам пълноценен и демократичен дебат в рамките на самата училищна общност, когато директорката с помощта на протежетата си (лидерка на синдиката към КТ „Подкрепа” е нейна първа приятелка и същевременно заместник-директорка!) успя да предотврати каквито и да било дискусии по истински важните проблеми вътре в общността ни, тогава моя милост се наложи да пренесе дебата на страниците на моя блог; това вече окончателно вбеси директорката (тя го оцени като „излагане на публичен показ на нашите кирливи ризи”!), между другото моите публикации се четат масово от цялата ни общност, от ученици, родители, граждани, и то не само от нашето училище, а и от цялата страна; вместо да оцени случващото се позитивно, защото по този начин нашито училище стана нещо като знаменосец на борбата за ново образование, ретроградно мислещата директорка реагира съвсем неадекватно и запретна ръкави да произвежда най-усърдно какви ли не компромати, кой от кой по-кафкиански и оруеловски, с които папките на това дело изобилстват; прочее, трябва да отдадем длъжното на директорката ни, иначе учителка по български език и литература, която успя да вложи толкова енергия и жар в фабрикуването на тия сякаш неръкотворни бисери на административната лирика, които тя, не съзнавайки какво прави, ги приложи като „писмени документи” по това съдебно дело; този, вкратце, е верният, точният, същинският смисъл на казуса, който уважаемият съд трябва сега да реши. Вярвайки в разумността и най-вече в тъй възвишения пиетет към правдата, правото, законността и справедливостта на уважаемия съд, аз ще си позволя тук да очертая алтернативите, пред които Вие, уважаеми Върховни съдии, сте изправени по този иначе твърде интересен и тъй многозначителен, както се убедихте, съдебен казус:

- Да подкрепите с авторитета на съдебната власт извършения крещящ по фрапантността си административен произвол от страна на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която си позволи, водена от илюзията си за всепозволеност на имащия власт, да изтълкува случилото се по съвсем смехотворен начин, а именно, както сте се уверили, четейки този неин тъй лиричен шедьовър, имам предвид заповедта за моето уволнение, че моя милост бил един вид „пълен некадърник”, изцяло ми били липсвали качествата да бъда учител (нещо че десетилетия вече само това правя, и то го правя с пълната си творческа отдаденост!) и прочие канфиканско-оруеловски умопомрачителни бисери съдържа визираният безпрецедентен „правен”, с извинение, документ; такова едно безпрецедентно грубо потъпкване на обичайния здрав разум, на елементарните принципи на правото и справедливостта уважаемият съд, разбира се, не би допуснал; да не говорим за това, че едно евентуално (пък макар и така фантастично!) решение в полза на тезата на противната страна би довело до това моя милост да бъде лишен завинаги от преподавателски права именно чрез легитимиране по съдебен път на безпрецедентния административен произвол, което, разбира се, нито един съд не би допуснал (все пак по повелята на разума и на закона кой става и кой не става за учител се решава не от директорите на училища, нито пък от съдилищата, а на съвсем друго, тъй близко до ума място!);

- Да постановите решение, което прекратява по достоен и справедлив начин абсурдния и затова така сюрреалистичен конфликт на произвола, обуславян от капризите на самозабравилата се властваща особа с правото (разума) и да отмените толкова куриозната заповед за моето уволнение-опраскване, която, убедени сме, ще остане (благодарение на книгите ми и на статиите в издаваните от мен списания) в аналите на тъй епичните борби за ново образование, за позитивна промяна, за реална демократизация и за поставяне на българското образование върху съвършено нови, отговарящи на нуждите на съвременността начала.

Убеден съм, че уважаемите Върховни съдии ще изпълнят най-достойно мисията си на защитници на правдата, разума, закона, справедливостта!

Уважаеми господа Върховни съдии,

Моят (по същество все още несъстоятел се) спор с директорката на ПГЕЕ-Пловдив, както отбелязах, се дължи на принципни ценностни разминавания в областта на това, което се може да се нарече образователна философия, образователна стратегия и образователна политика. Аз съм убеден привърженик на идеите на т.н. ДЕМОКРАТИЧНО УЧИЛИЩЕ, чиито подход се свежда до това за младите хора да бъдат създадени подходящите условия за разгръщане на техния индивидуален творчески потенциал, за формирането на ценни личностни качества и на граждански добродетели (като умение за самостоятелно, за свободно мислене, за изразяване и защищаване на собствена позиция, за устойчиви прояви на демократичен манталитет и култура и пр.), т.е. моите разбирания са по посока на тенденциите, изискванията и предписанията на новия Закон за училищното образование. Ползвайки се от своята безконтролна власт и злоупотребявайки по арогантен начин с нея, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, нарушавайки изискванията на закона, си позволи да постъпи крайно скандално и недопустимо за съвременните условия, за условията на 21 век: тя обяви своята крайно ограничена представа за старото, анахронично, ретроградно, авторитарно, построено върху административно-командните догми и модели образование за "единствено правилна" и "меродавна", а с опонента си в мое лице постъпи по най-простия начин, именно чрез задвижване на упоменатата яростна кампания за моето личностно и професионално дискредитиране тя най-напред ме обяви за "пълен некадърник", за "лишен от каквито и да било качества да бъде учител", а на това основание след това ме и уволни, опраска ме, ако мога отново да използвам този популярен мутренски термин. Налице е осъдителна, политически мотивирана злоупотреба с власт за разчистване на сметките с опонента, иначе казано, г-жа директорката на ПГЕЕ-Пловдив си позволи лукса да потъпче най-елементарните, но базисни принципи не само на демокрацията, но и на демократичната етика (предписващи ни да уважаваме разбиранията на различно мислещите). Тази е главната причина нашият дебат все още да не се е състоял - или да се води в крайно специфичните, неподходящи за тази цел условия на съдебните зали.

В заключение искам да добавя нещо, то ще хвърли допълнителна светлина върху иначе тъй лесния за разбиране правен казус, който има обаче и една не по-малко важна чисто човешка страна.

Аз многократно и къде ли не (примерно и по преписките ни в Комисията за защита от дискриминация, на която г-жа директорката на ПГЕЕ-Пловдив също е чест клиент!), включително и преди всяко заседание на съда на различните инстанции предлагах на противната страна да проявим добра воля и да спрем абсурда да ангажираме съда с решаването на проблеми, които изцяло са в пределите на нашата собствена компетентност; да, този конфликт изобщо нямаше да се появи ако бяхме седнали на масата за преговори, за дебатиране, за дискусии; работата на учителите е точно такава, непрекъснато да дебатират по решаването на доста сложни проблеми от какво ли не естество; за мое пълно недоумение обаче това съвсем не се съзнава от противната страна, от уважаемата директорка на ПГЕЕ-Пловдив; въпреки случилото се в последните пет години, интересно е, че тя не си извлече каквито и да било изводи и очевидно не желае да промени нищо нито в мирогледа си, нито в поведението си; за мен това, простете, е необяснимо, въпреки че аз лично, като изследовател, като психолог, като учител, като ангажиран гражданин имам своите обяснения. Смятам, че е израз на пълна и безусловна капитулация (и то именно като управленец!) един властник да разчита на това, че съдът ще реши по-добре от него ония проблеми, които той не е пожелал да реши, от решаването на които той е дезертирал най-позорно, и то при положение, че до себе си е имал инициативен, пределно диалогичен и дори човечен партньор като моя милост, който при това е квалифициран именно в тази посока, става дума за решаването на конфликти, дължащи се на сериозни ценностни, идейни, духовни, културни и (не на последно място!) по същество чисто политически разминавания или несъответствия! Казвам това с чиста съвест, въпреки че в човешки план много съжалявам, че срещнах такава мощно противодействие от другата страна, независимо от положените от мен усилия с общи сили да стигнем до взаимно-приемлив, разумен, нравствено чист резултат.

Уважаеми Върховни съдии,

Преживяното от мен изпитания в тия тежки години (от 2014 година досега, т.е. вече пета година) се отрази твърде много на моето здраве, аз страдам от тежко сърдечно заболяване. И ето, в тия условия ми се наложи да водя тежки съдебни битки, в които другата страна, за жалост, не се посвени да използва и услугите на лъжесвидетели, на безскрупулни клеветници; в тия години аз бях принуден да живея в крайно тежки, унизителни условия, много месеци наред ми се налагаше да преживявам без никакви доходи, без каквито и да било средства за съществуване. Много е тъжно това, че тия неща ми бяха причинени от колега; аз лично не мога да разбера как е възможно такова едно отношение към колега от страна на учител, от страна на възпитател на младите!

Благодаря на Бога, че ми даде сили да преживея някак изпитанията, но все пак държа да Ви съобщя, че силите ми са на изчерпване. Моите борби срещу своеволията на въпросната администраторка доведоха дотам, че аз бях принуден да вляза в тежък конфликт и с нехаещите за случващото висшестоящи длъжностни лица от регионалната и от министерската, т.е. от висшата образователна администрация; поразително е това, че те не направиха длъжното и не пожелаха да прекратят тъй безогледния произвол, тъй безпрецедентните гаври с правото, закона и морала!

Като резултат в последните години не мога да си намеря работа в нито едно училище в Пловдив и в областта – поради солидарността на директорите с тяхната властваща сестра, по-скоро поради страха им, че ако някой от тях ме вземе на работа, за волността му ще бъде наказан от бдителните висшестоящи властници. Моля уважаемите Върховни съдии да отчетат и това крайно неблагоприятно, направо убийствено за мен обстоятелство.

Написах горното не като юрист, нямам такива претенции, написах го като личност, като учител, като гражданин, тия наши ипостаси в моето разбиране следва да се неделими. Оказва се в крайна сметка че аз бях наказан по непостижимо груб начин от самозабравилата се директорка тъкмо защото и като личност, и като учител, и като гражданин най-съвестно се постарах да си изпълнявам дълга! Да, и такива неща са възможни в нашето свидно отечество, което напоследък все по-често бива наричано било Абсурдистан, било Бандитостан, било Мутроландия.

Уважаеми Върховни съдии, позволявам си да Ви призова: направете онова, което рангът и властта Ви повеляват, изпълнете си дълга, подкрепете нас, малцината демократично мислещи граждани, които дори в тия отвратителни условия продължаваме да се борим и за правов ред, и за справедливост, и за достоен живот, и за просперитет, и за демокрация, и за европейска култура на отношенията ни! Подкрепете ни – та ония изброени по-горе така обидни прозвища на страната ни да станат в един момент съвсем неуместни. И повратът към добро у нас да стане колкото се може по-скоро.

Ако ние, гражданите, бъдем подкрепени от Вас, от самоотвержените труженици на истински справедливото, т.е. от правдолюбивото правосъдие, промяната към добро ще стане неудържима, а пък повратът към просперитет – неизбежен!

Написано на 10 февруари 2019 г.
Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

14 коментара:

Bacho Кольо каза...

За да не ставаш смешен за стотен път:

Историческата личност Сталин никога не е изричал и писал фразата "Има човек , има проблем".
Тази фраза е написана от Анатоли Рибаков в романа му "Децата на Арбат" , където той я слага в устата на литературния си герой Й.В. Сталин.

Така, че не разпространявай лъжи, още повече пък в съдебна зала.
Защото това ще бъде ярка демонстрация на неуважение към българския съд, от когото ти очакваш справедливо решение.

Ангел Грънчаров каза...

Колю, понеже си необразован човек, явно не знаеш, че това, което всеки що-годе културен човек знае превъзходно:

Сталин е доста посредствен и неграмотен човек. Той нема акъл сам да си формулира теориите, от които се води при упражняването на властта си. По тази причина с формулирането на сталинските принципи се заемат други хора. Като писателя Рыбаков, да речем, тъй успешно формулирал първия, най-важния сталинов девиз. Сталин ако имаше акъл, щеше да успее да осъзнае и да каже досущ същото. Но той хем нема акъл, хем нема и нужния морал да каже, да признае това. Ето, че в случая е АБСОЛЮТНА ИСТИНА, че това е най-главния сталинов принцип и девиз. Аз да съм казал някъде, че тези думи ги е измислил и написал лично Сталин?!

Анонимен каза...

ХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!УХААААА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ИГГГУУУУ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!КОЛКО СИ ПРОСТ ГРАНЧАРОВ ЧЕ ПУБЛИКУВАШ ТАЗИ ПОВРЪЩНЯ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!СЪДЪТ ТАКИВА ПРОСТОТИИ НЕ ЧЕТЕ, НИТО СЛУША!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!НО Е ХУБАВО, ЧЕ ПРАВИШ ТИЯ ГЛУПОСТИ ЗА ДА ЗАГУБИШ ДЕЛОТО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!КОЕТО ЩЕ БЪДЕ СПЕЧЕЛЕНО ОТ ЛЮБИМАТА НА ЦЕЛИЯ НАШ СПЛОТЕН КОЛЕКТИВ ДИРЕКТОРКА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ТИЯ ДНИ ЩЕ ПРАЗНУВАМЕ КОГАТО СЕ РАЗБЕРЕ, ЧЕ ТИ НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА БЪДЕШ УЧИТЕЛ НЕ САМО В НАШЕТО, НО И В НИКОЕ ДРУГО УЧИЛИЩЕ!!!!!!!!!!!!!!ТИ НИКОГА НА НИКОЙ ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ПРЕЧИШ!!!!!!!!!!!!!!!!!!И НЯМА ДА ТОРМОЗИШ УЧЕНИЦИТЕ ДА МИСЛЯТ И ДА ЧЕТАТ ТВОИТЕ ГЛУПАВИ КНИГИ И УЧЕБНИЦИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ЩЕ СЕ ДОКАЖЕ НАЙ-НАКРАЯ И ПО СЪДЕБЕН РЕД ЧЕ НЕ СТАВАШ ЗА УЧИТЕЛ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!КАКЪВ ВЕЛИК МИГ ЩЕ Е ТОВА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРСКОТО ПРАВОСЪДИЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!НЕ ИСКАМЕ ПОВЕЧЕ КОМУНИСТИ КАТО ТОЗИ ГРАНЧАРОВ СЪС СЪВЕТСКИ ДИПЛОМИ ДА БЪДАТ УЧИТЕЛИ В УЧИЛИЩАТА НА БЪЛГАРИЯ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Господин Грънчаров, за жалост този документ няма да Ви помогне. В съда такива философски излияния не важат. Още ли не сте схванал това?

Анонимен каза...

Грънчо чавка мозъка ти е изпила! Ставаш смешен пред обществото за пореден път! И в съда ще те разберат, че директорката е с правото да те уволни! С тази диплома от СССР е най-добре да заминеш в СССР да преподаваш, а не в България.

Bacho Кольо каза...

В случая не става въпрос за грамотността на Сталин , а за твоя отвратителен навик да манипулираш читателите си по начин най-примитивен - като им слагаш в устите думи, които не са изричали.

Прочее, представи си, че съдята е ерудиран и знае за тази манипулация въртяща се из русофобските писания вече почти 30 години?
как ли ще се почустваш, ако те изобличи?

Ангел Грънчаров каза...

Колю, мисли малко, мама му стара, излагаш се. Ха сега се върни пак да прочетеш какво казвам, белким ме разбереш?

Ангел Грънчаров каза...

Така е, другарко, любимата ти директорка е в пълното си право да се излага колкото си иска! :-)

Анонимен каза...

Голям купон ще падне в ПГЕЕ като изгубиш делото, директорката ще ни заведе всички на ресторант да ядем пържоли и кюфтета, а после с една хубава торта ще си хапнем за дисерт. Хоро ще играем на жива музика с българското знаме и училищното! След делото на 15.02 ще празнуваме свободата си от теб!

Анонимен каза...

В ресторанта ще пуснем поздрав да съобщят за победата на любимата ни директорка и тя ще поведе хорото напред и ние след нея ще играем!!!!
Новата колежка по философия и клас ще и дадем от есента тя преподава от учебника, а не измислени теми като теб! Така че можеш да се пръснеш от яд и завист няма да взимаш тлъста заплата от 1500 лв ха-ха-ха!!!

Анонимен каза...

Ако Грънчаров спечели делото, лудата с удивителните в знак на траур ще сe просне пред входа на ПГЕЕ като изтривалка ......

Анонимен каза...

Трогателна Защитна реч, не е възможно да не развълнува и съда - все пак и те са хора, присъщо им е, надявам се, чувството за състрадание, първична справедливост и истина...

Анонимен каза...

Със сигурност Грънчо няма да спечели делото, защото питахме един гадател (турски ходжа) той гледа на корана и каза, че Грънчо окончателно ще загуби делото, никъде няма да преподава и ще получи инфаркт в съдебната зала, като му кажат тази истина!

Анонимен каза...

Господин Грънчаров, тия другарки съвсем пощуряха. :))))) Това е хубав знак. Сам много пъти сте писал, че комуто Господ приготвя гибел, най-напред му отнема разсъдъка....