Унизителното положение, в което е поставен един български учител заради капризите на една самозабравила се властница в образованието

Под публикацията със заглавие Започнах работа като лектор по философия в градчето Брезово (писах я на автобусната спирка рано сутринта, в 5.30 часа!) има различни отзиви на хората, на моите приятели; оказа се, кой знае защо, че се обсъжда най-вече финансовата страна на въпроса (не че тя няма никакво значение, напротив, има, все пак някак трябва да оцелея в крайно тежката ситуация, в която съм поставен!); е, в тази връзка един човек ме попита за разяснения, дадох му ги, понеже вероятно и други хора се интересуват от същото, ето този мой коментар тук, отделно, изнесен, така да се кажа, на преден план (човекът ме попита колко пъти ще ида в Брезово, колко часове имам общо там); ето какво му отвърнах:

Два пъти в седмицата по три часа ще имам в Брезово. Затова и казвам, че ще печеля седмично някъде към 35 лева общо от това училище. Общо ще имам 6 часа по 7.20 се плаща лекторският час (след последните тъй щедри бойкоборисови увеличения!), значи общо прави към 43 лева, като се махнат удръжките, грубо сметнато е към 35 лева. След 20 февруари, ако се наложи (ако съдът не ме възстанови на работа в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", което е много възможно!), ще взема още 6 часа общо в гр. Съединение, сиреч, това са още 35 лева седмично, ще станат общо 70 лева на седмица, 280 лева на месец, това ще ми са доходите тогава.

Но има нещо още по-интересно: примерно пътните ми до Брезово в едната посока са 4.20 лв., сутринта има служебен автобус, за него плащането е уредено, аз няма да давам нищо, но за връщане трябва да плащам 4.20 (това за човек, който месеци наред е без никакви доходи, е много, са много пари). Ето, аз вече три пъти пътувам до Брезово и обратно, смятайте колко пари съм дал въпреки тежкото си положение. Сега за връщането ще трябва да давам по 8.40 седмично, тези пари ще ми бъдат върнати, обаче в края на месеца, засега трябва да ги давам от джоба си. Изобщо положението е тежко. Пиша тия неща, за да се знае в какво положение е поставен един български учител заради капризите на една самозабравила се властница в образованието. Ето обаче истински важния момент, на който моля да обърнете внимание.

В Брезово и Съединение (след 20-то число) общо ще имам 12 часа седмично. За пълна учителска заплата за философите се искат някъде към 18-19 часа, сиреч, аз ще имам две/трети част от т.н. пълен норматив. И за това нещо, казахме, общо ще получавам към 280 лева лекторски часове. За две трети от часовете (за пълния норматив) - само 280 лева. Знаете ли колко съм ощетен (щото не ми се плащат разните там добавки и пр.)? Ще ви кажа, за да добиете представа за финансовото изражение на несправедливостта, на която съм подложен.

Учителите с моя стаж и квалификация получават сега някъде към 1500 лева месечно. Аз за тия две трети часове би следвало да получавам значи към 1000 лева месечно ако бях на щат (не лекторски). Значи излиза, грубо пресметнато, че съм ощетен 4 пъти (!). Три пъти да са, пак не е малко! Това е във финансово изражение, а моралните вреди от преживяването на несправедливостта тук не ги броим. У поставеният в унизително положение човек, у обиденият човек, изпълняващ учителска работа, общуващ с учениците, се иска голяма духовна сила, за да компенсира вредния ефект върху душата си от причинените му злини. Та да бъде на длъжното ниво пред учениците си.

Ще кажа нещичко и по този пункт. Вчера за първи път от почти две години застанах пред ученици. Поговорихме си чудесно, обсъдихме много неща, на мен ми беше изключително приятно, надявам се и за учениците беше същото. От техните погледи, пък и от думите им разбрах, че те възприемат положително моя стил и подход. За мен най-важното е на учениците да е интересно, да им е приятно в часовете по философия и да имат полза от тях - с оглед развиването на ценни качества на личността им (свободно мислене, свободно изразяване на мислите, умения за участие в смислени дискусии и пр.).

И сега тук възниква главният проблем: диктата на програмата. От мен се иска да спазвам стриктно зададената отгоре програма, която е правена без да ме питат, също така и учениците не са били питани при правенето й. Крайно време е да направя нещо за да получа (в рамките на нетърпящата свободата система) правата на "иновативен учител", на учител, имащ официалната санкция да работи по своя собствена иновативна програма; за узаконяването обаче на това нещо от тромавата бюрократична система ще се минат години (в края на които аз ще се наложи да се пенсионирам), т.е. всичко се обезсмисля. Затова ще отида или по-добре ще пиша до инспекторката по философия да видим какво можем да направим в рамките на позволеното от закона и наредбите.

Сиреч, иначе и по-просто казано, налага ми се да се занимавам с купчина глупости с оглед да не бъда оценен и възприет от органите като "нарушител" или дори като "престъпник" само и само защото съм твърдо решен това, което правя за учениците си, да им е полезно, да е за тяхното добро. Сега сфащате ли в какво абсурдно положение поставя ретроградната система един що-годе разумно и модерно мислещ учител?!

Другите учители обаче "бачкат" без да им мигне окото, нали така? Сякаш работят в нещо като тухларна фабрика, бачкат без да мислят за такива "глезотии" като същинския, коренния интерес на учениците от наистина качествено образование. Не си затрудняват и усложняват живота с това да правят нещо истинско и добро. Пердашат по учебника и си живеят живота.

Аз обаче не ща така. Между другото вчера един ученик ми обяснява защо според него нямало смисъл да си купува учебник по философия. Изненада се, че аз приех аргументацията му. Живеем в 21-ви век. Но бюрократите не мислят същото. На тях обаче явно изобщо не им пука за учениците, те служат не на тях, а на системата (сиреч, на своя интерес, на интереса си да са на власт и да се ползват от облагите на властта)!

Това е положението. Ще видим какво ще правим и какво ще става. След няколко дни съм във Върховния съд и затова ми предстои тия дни до заседанието да си напиша своята реч за пред съда. Ще я публикувам обаче след като заседанието мине. По понятни причини ще постъпя така. За да не помагам на защитата на другата страна, която, както знаем, е твърдо решена да спечели това дело, независимо че такава една евентуална победа ще бъде съвсем пирова. Сиреч - безсмислена. Щото аз няма как да се примиря с фактическото ми лишаване от преподавателски права.

Да видим де. Дали ще имаме в резултат един правен и съдебен абсурд - или българското правосъдие ще си изпълни функцията на защитник на правото, законността, справедливостта. Това съвсем скоро ще се разбере.

Хубав ден ви желая и приятен уикенд!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo