Бидейки съвестно гледащ работата си - пък макар и безработен - учител и крайно досаден гражданин написах ново обръщение до властващите

Тази сутрин написах и изпратих следния документ до изброените длъжностни лица:

До г-жа МИЛЕНА ДАМЯНОВА, Председател на Парламентарната КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

До доц. д-р Ана Джумалиева - председател на КЗД

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ПИТАНИЯ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

От Ангел Иванов Грънчаров, гражданин, продължително безработен учител по философия, на два пъти (през 2014 и 2017 г.) уволняван от титулярното учителско място по философия в ПГЕЕ, заемано от 2000-та г.

Уважаема г-жо Дамянова,

Уважаема г-жо Джумалиева,

Уважаема г-жо Манолова,

Уважаеми г-н Вълчев,

Ще се опитам да Ви представя по възможност най-кратко и съвсем аналитично проблема, с който се сблъсках и осъзнах напоследък - и който по моето убеждение е крещящ пример за най-грозна несправедливост и за недопустима дискриминация.

В качеството ми на продължително безработен учител по философия и гражданско образование (след първото ми уволнение през май 2014 г. водих тежко съдебно дело за отмяната на репресивната заповед за уволнение, спечелих делото, със свое решение Върховният Касационен съд ме възстанови на работа в началото на 2016; въпреки това година по-късно, през март 2017 г., директорката на пловдивската ПГЕЕ - по-известна в града като "ТЕТ Ленин"! - отново ме уволни, пак заведох съдебно дело за отмяна на нейната не по-малко куриозна заповед; Окръжен съд в Пловдив отново я отмени, отново ме възстанови на работа, ала директорката пак обжалва пред Върховен Касационен съд, в резултат делото още не е приключило, но се проточи цели две години!) се принудих да си търся работа като учител по философия и гражданско образование, но в друго училище. Понеже обаче съм в тежък конфликт с властващата образователна бюрокрация (стана така, че се изявих като борец за непосредствена и практическа реална демократизация и декомунизация на отношенията в училищната общност, в която съм работил толкова много години, понеже съм привърженик на идеите на т.н. демократично училище и пр. властващите в образователната система на Пловдив ме възприемат като заплаха за тъй уютното им статукво!), по тази причина на нито едно от овакантилите се места за учител по философия и гражданско образование в тия всички години аз не бях приет или назначен, а много често дори не бях допускан и до т.н. "събеседване", т.е. кандидатурата ми априори биваше отхвърляна или игнорирана (за тия дискриминационни действия на директори съм се жалвал в КЗД и в МОН; и в КЗД са се водили съответните разследвания, МОН обаче не реагира никак - щото явно неговата управленска философия е директорите на училища да бъдат пълновластни и самоуправни феодални господари на училищата!).

В крайна сметка, след като месеци наред бях без никакви доходи, без никакви средства за съществуване, се видях принуден да кандидатствам за лектор по философия, т.е. принудих се да опитам да работя като хоноруван учител, това означава, че часовете в съответното училище са под половината от норматива за получаване на пълна учителска заплата. Оказа се обаче, че даже и такива часове не ми бяха дадени (кандидатствах в училищата в гр. Брезово и в гр. Съединение), и то дори при положение, че бях единствен правоспособен кандидат (!!!), дори и тези часове през първия учебен срок бяха дадени на нередовни учители (без длъжната специалност) - под претекст, че разписанието било вече направено и не можело да се променя, а часовете били пръснати през цялата седмица, което прави невъзможно вземането им от пътуващ от Пловдив учител! След моя жалба и след пряка намеса на г-жа Киркова, Началник на РУО-Пловдив, в началото на втория срок на настоящата учебна година (2018-2019) аз бях назначен като хоноруван учител в СУ "Хр.Смирненски" в гр. Брезово, дадоха ми да водя седмично 6 часа. Според първоначалната уговорка също толкова часове седмично трябваше да получа и в Гимназията в гр. Съединение, аз се надявах, че с тия часове би могъл да се съберат нужните часове за да бъда назначен поне на половин щат (и в двете училища); да, ама не, оказа се, че това било невъзможно, ето, предложиха ми да вземам часовете на хонорар. Първо започнах да вземам часовете в Брезово, а седмица по-късно трябваше да поема и часовете в гр. Съединение. И точно в оня момент аз разбрах и осъзнах проблема, на който искам да Ви обърна вниманието и да Ви помоля да направите нужното той да бъде решен, понеже наистина тук, както сами ще се убедите, а налице една крайно грозна несправедливост и дискриминация.

Не съм наясно каква точно е в момента актуалната заплата или колко точно получава редовен учител по философия в моето положение (с повече от 32 години трудов стаж и също така с Първи клас-квалификация), опитах се да поискам такава информация тия дни от г-жа Киркова (но след спор с нея тя ми заяви, че трябвало да искам въпросната информация с писмена молба по Закона за достъп до обществена информация, т.е. прати ме за "зелен хайвер": та това означава да чакам напразно месеци наред!), да, наистина не съм наясно след така много рекламираните по медиите от г-н Премиера тъй щедри повишения на учителските заплати колко реално получават в момента моите работещи колеги, та по тази причина съм принуден да разсъждавам съвсем грубо и приблизително; но държа да Ви очертая проблема по-зримо, интересно ми е дали ще се впечатлите от несправедливостта.

Да допуснем, че учител по философия с моя стаж и квалификация в момента получава 1500 лв. (бруто), зная, че за различните училища това е различно, разсъждавам за престижно училище като пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"; това е за (пак приблизително) седмична натовареност от 18 (19-20) часа, за по-лесно смятане нека да е 18 часа. Аз в училището в Брезово за моите 6 часа (което е една трета част от пълния норматив, от общата седмична бройка часове) като хоноруван учител получавам 6 х 7.20 лв., това е равно на 43.20 лв., като го умножим по 4 седмици ще се получи сумата от 178.80 лв., пак бруто. Като приспаднем удръжките, се оказва, че месечно за тази работа (която, повтарям, е приблизително една трета част от пълния норматив часове) аз получих значи 178.20 бруто, докато учителят на пълна заплата за същия брой часове получава точно 500 лева, приемаме, че той получава ТРИ ПЪТИ повече за един и същ труд!!! Иначе казано, хоноруваният учител в моето положение получава ТРИ ПЪТИ по-малко, ТРИ ПЪТИ е ощетен, мисля, че не е нужно повече да се обяснява колко грозна е тази несправедливост, колко в неравностойно и унизително положение е поставен хоноруваният учител в сравнение с учителя с пълна натовареност!

Уважаеми дами и господа управляващи, уважаема госпожо Дамянова, уважаеми г-н Министър, уважаема госпожо Манолова, уважаема г-жо Джумалиева,

Предполагам, за Вас това, за което Ви пиша, е несъществено, той вероятно е "незначителна битова дреболия", но бихте ли се запитали как може един учител да живее с подобни унизителни и мизерни доходи?! След като работих една седмица в училището в Брезово (намира се на около 40 км. от Пловдив, като капак на всичко за три учебни часа човек пропилява комай цял ден!) аз осъзнах, че просто няма смисъл да поставя на втора степен същия този абсурд като взема часовете и в гр. Съединение (все пак ний, учителите по философия, може да сме странни индивиди, които поставяме духовното над материалното, но някак човек все пак трябва и да живее!), преживях такова унижение, че се принудих да почна да търся друга работа, където унижението да не е така фрапиращо и жестоко! Е, намерих работа като... охранител, като нощен пазач, с намерението да си допълня доходите като хоноруван учител, та белким някак преживявам. Да, ама не, оказа се, че е крайно трудно да се съчетават тия две работи, като нощен пазач и като учител, поради което се принуждавам да напусна работата си като хоноруван учител в Брезово. (Там учениците, прочее, отново ще учат философия, обучавани от нередовни учители! Но не само в Брезово положението е такова, положението е такова, предполагам, в много други училища на свидното ни отечество!)

Тия дни медиите шумят по два случая от училищния живот, става дума за биещи се ученички, ето, оказа се, че в най-последния случай в пловдивско училище ученичка наръга съученичката си с нож! Разбира се, ситуацията е така тежка неслучайно, прогнилата система е доказано неефективна и работи на празни обороти най-вече в това отношение, именно нравственото, личностното възпитание, ценностите на младите хора - което е сфера на най-вече на философията. Имам интересни наблюдения от общуването си с учениците в Брезово, но тях ще обобщя в друг свой сигнал. Необходими са промени и то коренни, на най-базисните основания, нужна е коренна промяна на подхода: административно-командната репресивна и терористична (залагаща на страха) система на държавното образование фалира тотално по всички линии. (Описал съм всички тия неща в своите книги за образованието, за реформирането на отношенията в него, дал съм там своите виждания за това как практически следва да се прави промяната. Може би по тази причина и ме опраскват така старателно и методично?!)

И на този фон е непростимо да се допуска неквалифицирани в областта на философията учители да водят съвсем формално часовете по философия в малките училища, в малките населени места и пр. Но това е голяма тема, която тук, разбира се, няма как да поставям и осветлявам. (Правил съм го това в една безкрайна поредица от отворени писма, възвания, апели, доклади, предложения, петиции, жалби и какво ли не, която пиша редовно от години, ала институциите, сиреч заемащите ги длъжностни лица продължават да нехаят, което е равностойно на престъпление, означава недопустимо бездействие и злоупотреба с власт, просто не може да се намерят точните думи за такова едно изцяло безотговорно отношение и то тъкмо на упълномощените да решава проблемите ръководни кадри! Писал съм, предлагал съм, ала какво от това; за управляващите, за властващите явно единствен приоритет е ползването на облагите от властта, нищо друго тях не ги вълнува; нали така излиза - какво друго да си помисли човек като наблюдава престъпното им поведение?!)

На 14 март, преди два дни, отидох в РУО-Пловдив за да разговарям с всичките тия неща с г-жа Киркова, която обаче беше твърде притеснена - защото, оказва се, нетърпеливо очакваше журналисти от централните медии да вземат интервюта от нея, които после бяха излъчени в новините и в утрешните блокове на телевизиите; в тези условия смислен диалог с нея не се състои, тя мислеше за съвсем други неща и не успя да вникне в това, което се опитах да й кажа; прочее, разговорът ни беше твърде разгорещен. Общо взето у нас ръководните властващи лица не обичат да разговарят с досадни граждани като мен, които поставят сериозни проблеми - и по този начин им развалят умилителния рахат на тъй сладкото бюрократично нищонеправене. Аз пък съм особено лош човек щото, като капак на всичко, предложих в РУО-Пловдив, предвид всички последни рецидиви и ексцесии в прогнилата система (моят казус, в който самозабравила се и покровителствана от висшестоящите власти директорка на училище си позволи открито да се гаври със съвестно гледащ работата си учител по философия и гражданско образование, е само "черешката на тортата", но ето, стигна се дори и до лудостта ученици в училище взаимно да се колят с кухненски ножове!), да започне работата си "КРЪГЛА МАСА" по реалната демократизация и декомунизация на отношенията в пловдивското образование, на която небезразлични граждани да поставим на властващите ония най-горещи въпроси, по които е недопустимо да се мълчи; е, по тази моя инициатива г-жа Киркова упорито мълчи!

Разбира се, макар и уволнен, макар и репресиран крайно несправедливо, макар и остракиран така жестоко от системата, макар и превърнат в дисидент спрямо нея, аз ще продължа да си изпълнявам своя дълг на философ, на учител, на гражданин, независимо от това колко превратно възприемат управляващите тия мои активности; както сами виждате, налага ми се да изнасям своеобразни уроци най-вече по елементарна нравственост и човечност на въпросните сякаш живеещи на друга планета ръководни кадри, това също така са уроци по личностно и гражданско достойнство, които, за жалост, се оказват, на посоченото основание, съвсем непонятни за тях. Но без борба нищо добро никога не е ставало и няма как да стане; ето, налага ми се да продължавам да се боря, пък макар и със сетни сили, независимо от ударите, които ми нанасят отвсякъде.

Обещах съвсем накратко да разкажа за представения проблем, но понеже нещата са крайно заплетени и объркани (нищо не е на мястото си в абсурдната противочовешка "образователно-възпитателна" система, раждаща само невъобразими идиотщини!), ми се наложи да засегна и нужния за разбирането общ контекст, поради което не можах да си изпълня обещанието. Но това пък може да е за добро. Ще се радвам поне малко да сте се замислили и дори вчувствали донякъде в сякаш безнадеждно тежката ситуация. Щото без това последното смисълът ще си остане непостигнат, ощетен. Като философ и като учител за мен именно предаването, пораждането в душите на този последния е най-главното.

Тъй че се надявам да ме разберете и да не страдате прекалено поради това, че текстът и на това мое обръщение се оказа твърде необичаен, невместващ се в разпространената представа. Идеята ми е обаче след размисъла, след овладяването от новия смисъл да настъпи освобождаване от толкова вредните и негодни стари представи, а на тази база да се породи и подобаващото действие, щото мисленето и разговорите са нещо безкрайно важно, но все пък венецът на всичко е РАЗУМНОТО ДЕЙСТВИЕ, да, водещото следва да стане ДЕЛОТО - и конкретните ни постъпки!

В този смисъл пак се чувствам длъжен да запитам най-вече Вас, многоуважаеми г-н Министър: не е ли крайно време да възнаградите по подобаващия начин, а именно със ЗАСЛУЖЕН ОТДИХ тъй многострадалната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", нима не осъзнахте, че нейните НЕРЪКОТВОРНИ И ТЪЙ ВЕЛИЧАВИ ПОДВИЗИ заслужават тази най-справедлива награда?!

16 март 2019 г., Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo