Колега-учител от Бургас постави моя казус на вниманието на Парламентарната комисия по образованието и науката

Получих този документ от автора му с право за публикуване:

До КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РБЪЛГАРИЯ, ГР. СОФИЯ

ДО МИНИСТЪРА НА МОН НА РБЪЛГАРИЯ, ГР.СОФИЯ

ДО НАЧАЛНИКА НА РУО – ГР. ПЛОВИВ

ДО ДИРЕКТОРА НА ПГЕЕ – ГР. ПЛОВДИВ

СТАНОВИЩЕ

от Диан Георгиев Тодоров ЕГН ..., живущ в гр. Бургас, ж.к. „Зорница”, бл., вх., ет., тел.за вр.

относно: незаконни уволнения на учители и двойни стандарти в образованието

Уважаеми г-н Министър,

С настоящото бих желал да насоча вниманието Ви към тема, която остава на заден план в обществото ни, а именно:

При установено незаконно уволнение на преподавател по съдебен ред, разноските по делото биват присъдени на училището, извършило уволнението, а не на виновния директор. Така данъкоплатците плащат за влошените лични взаимоотношения между уволнения учител и директора. Ако директорите плащаха от джобовете си, нямаше с лека ръка да уволняват преподаватели, които не са им удобни. 

Тук ще разгледам случая с учителя по философия Ангел Грънчаров от гр. Пловдив, уволнен два пъти от ПГЕЕ - гр. Пловдив на едно и също основание – липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Година след като ВКС отменя заповедта за уволнението му и го възстановява на работа, бива уволнен за втори път. Приложено Ви представям за сведение съдебни решения, касаещи споменатия учител, от които можем да направим следните изводи за образователната ни система като цяло:  

1/ Г-н Грънчаров е работил 17 години в ПГЕЕ, а общо 30 години – в системата на висшето и средното образование, през което време е притежавал качества за ефективно изпълнение на работата. След влошаване на отношенията му с директорката на ПГЕЕ - гр. Пловдив качествата му внезапно изчезват.

Тук пак ще спомена темата за незаконните срочни трудови договори с преподаватели и ниската писмена култура на някои директори на училища в Бургаска област, но които продължават да заемат тази длъжност. По тази тема вече Ви информирах неколкократно.

Този проблем не говори ли за наличие на двойни стандарти в образованието: Неудобните учители биват лесно отстранявани, докато нарушителите – директори са недосегаеми и продължават да се радват на комфорта си.

2/ По съдебните дела на г-н Грънчаров свидетели на работодателя му са били четирима негови колеги от цитираната Гимназия. Нелогично съдът дава вяра на показанията им, без оглед на служебната им зависимост от директора. От друга страна, същите тези свидетели изнасят пред съда факти относно нанесени обиди от страна на ученици спрямо учителя Грънчаров. Липсват данни за наложени наказания на тези ученици.

      Възниква въпросът дали са били наложени такива или пък директорката е предпочела да игнорира тези факти предвид т.нар. делегиран бюджет.

3/ От данните по делото става ясно, че за директорката на ПГЕЕ грубо нарушение от страна на Грънчаров представлява позволението му учениците да ходят в тоалетна по време на учебно занятие, без да го уведомяват изрично. Тази практика е напълно нормална в скандинавските страни и е добре да я взаимстваме от тях. При нас този глупав повод е една от причините, посочени от директорката, довели до  уволнение на въпросния преподавател.

4/ От съдебните книжа е видно, че директорката се позовава на доклади преди 2016 година, които при първото му уволнение са били интерпретирани от решаващия съд в полза на Грънчаров.

5/ В мотивите към съдебния акт съдът се позовава на анонимна анкета, разпоредена от РУО – Пловдив, според която всички преподаватели дават висока и положителна оценка на директорката, освен един. Тук отново поставям въпроса за служебната зависимост и доколко тя се отразява върху достоверността и обективността на въпросните анкети.

6/ Друго качество на Грънчаров, преценено като негативно от страна на директорката, е новаторският подход на преподавателя. Смятам, че мисията на преподавателя се състои именно в това – да накара учениците да мислят, да формират мнение, да бъдат обективни към поднасяната им информация, а не да ги учи на шаблонно мислене.

         

7/ Друг непростим „грях” на Грънчаров според директорката е, че той поставя на учениците въпроси без да им дава готов отговор. Една от великите литературни концепции, каквато е руската, често поставя въпроси без да дава отговори. Именно поради това руски граждани често застават на челни места на международни литературни конкурси.

8/ Най-тежкото прегрешение на Грънчаров е, че не бил съгласен с утвърдените програми на МОН и си позволявал да ги критикува. Това мнение биха изказали и други негови колеги, в случай че притежаваха неговата смелост и искреност.

Лично аз ще Ви посоча няколко примера с учебници и помагала по литература, одобрени от МОН, съдържащи доста грешки и неточности – напр. „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово” не е историческа песен, както е посочено в помагало за пети клас, а е преработен вариант на Пенчо Славейков въз основа на фолклорен текст, записан в Егейска Македония от Веркович. В текста на Веркович героят се нарича Никола, а не Йово.

Друг пример за неточност откриваме в стихотворението на Ал. Пушкин „Пророк” - според превод на български език архангелът се е явил на пътя, а в оригиналната творба – на кръстопът. Тук се губи символиката на кръстопътя – там се вземат важни решения.

В „Евгений Онегин” на Пушкин, изучаван в училищата, се говори за „брань, саблю и свинец“ (в превод „война, сабя и олово“), а в българския превод – за „дуел, гълчава, буйства, пир“ – Първа глава, XVIII част. Това решение на преводача не намирам за сполучливо и удачно, тъй като Пушкин използва метафори, които губят смисъла си при превода.

В обобщение на всичко гореизложено, ще заключа, че когато ръководител реши да се отърве от неудобен служител, той не среща никакви трудности с намирането на мотив, бил той и абсурден.

Г-н Министър, все още очаквам Вашия отговор на предходното ми запитване дали допуснатите от директорите закононарушения са умишлени или се дължат на непознаване на нормативната уредба. По мое мнение и в двата случая те не би трябвало да продължават да бъдат директори. Бидейки толкова строги и дребнави към преподавателите, не следва ли да бъдем също толкова критични, дори и повече, и към техните ръководители?!

Очаквам с интерес Вашия отговор по поставените от мен въпроси на посочения от мен адрес за контакт!

29.03.2019 г.

С уважение: /Д. Тодоров/

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo