Колегата-блогър Николай Димов е написал публикация със заглавие Направена петиция в помощ на Ангел Грънчаров, там е обяснил защо е решил да препрати петицията със заглавие Връщане на работа на учителя Ангел Грънчаров на най-висшите управляващи в страната; за тази цел е открил нова подписка със заглавие Да се върне Ангел Грънчаров на работа като учител по философия. Ето какво написах по този повод като коментар в неговия блог и също така във фейсбук:
"Приятел в нужда се познава" - твърди народът. Николай Димов възобновява петицията, която преди време подписаха много граждани, но тогава властта не й обърна никакво внимание.
Сега ситуацията значително се промени, вече има и решение на Върховния съд, което "узакони" административния произвол, извършен над мен, с който фактически съм лишен по изцяло неправомерен начин от преподавателски права. Нито съдът, нито самозабравили се властници в образованието са упълномощени да дават или да отнемат преподавателски права.
Станахме страна, в която всичко е възможно. Беззаконието и произволът на управляващите може да бъде спрян само с дружната съпротива на гражданите.
Та ако искате, подкрепете петицията, по този начин подкрепяте не толкова мен, а заставате в защита на права, които са не само мои, а и ваши. Това, което се случи на мен, може да се случи на всеки един от вас, никой не е гарантиран от произвола на самозабравили се властници - особено ако не реагираме, ако си мълчим, ако търпим безропотно гаврите!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
2 коментара:
Откакто ВКС се произнесе, казус не съществува.
Напротив, другарко, казусът стана още по-интересен.
Публикуване на коментар