Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 12 юни 2019 г.

Малко популярна философия


Който иска, той и може. Стига да иска по верния, по истинския начин...

Бързото приятелство свършва с продължителна омраза...

Побеждава в този живот само оня, който е победил себе си: който е победил своя страх, своя мързел, своята неувереност.

Трета година протестирам за свобода в образованието. Заради вас, дремлювци: ако ме бяхте подкрепили щяхме да победим за три дни.

У нас най-уважаваните хора са готвачите. А мутрите станаха премиери; философите, логично е от тази гледна точка - нощни пазачи!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

2 коментара:

Анонимен каза...

Велики мисли! Сократ ряпа да яде!;-))

Анонимен каза...

Човекът е политическо животно -- това е най-великата мисъл на Аристотел, но тя трябва да се разбере правилно: човекът е животно и чак след това - политическо. А не наопаки.