Нужни ли са изобщо учебници?

Явор Ганчев: Ето какво ще ви кажа - в 2019 г, когато всеки има на шибания си умен телефон достъп до толкова информация, колкото не може да прочете за милион векове, да се оплакваш, че комунистите подменяли историята в учебниците на децата, е признак на дълбока социална неадекватност, да не кажа нещо по-силно. Все едно сме 1969 г, и историческата истина произтича от властта. Не може децата ти да живеят едновременно в 2019 г и в 1969 г., и ти, вместо да се гневиш на тая социална шизофрения, да искаш в учебниците да пише правилните работи.

Същото важи и за оплакванията, че неолибералите правели същото с патриотичната история и литература в учебниците. Инфантилна потрес, както би казал един друг Явор.

Ангел Грънчаров: По-важният принципен въпрос е трябва ли в наше време в училищата изобщо да има учебници, които наготово да ни казват "цялата истина" или как или какво е правилно да мислим? Разбира се - не! По всяка тема и по всеки проблем учениците сами могат да намерят предостатъчно информация в Мрежата и след това в свободни дискусии сами да открият правилното, доброто или истината. Учебникът ако е сборник с готови истини тогава цялата работа отива на поразия, обезсмисля се. Даже подборът на информация (факти) може да манипулира съзнанията - да служи за промиването на мозъците на учениците (студентите).

Zdravko Minchev: Ангел Грънчаров ето ядката на въпроса и според мен - отдавна говоря за премахването ма учебниците. Аргументите в тази посока са много. А относно вярата на Явор, чевсеко ученик ще отвори интернет и ще бъде способен да направи разлика между пропаганда и относително собре аргументирана и документирана истина съм краен скептик. Не учебниците, нито интернет с безкрайната информация ще научат някого на истината. За това е нужна способност да разсъждаваш и преценяваш, която я няма писана.

Явор Ганчев: Не, хора, не разчитам всеки ученик сам да стигне до истината. Учениците имат нужда от учителите си. А учителите им има нужда да си извадят главите от гъза. И родителите им също. Вместо да реват какво им е написано в учебниците.

Zdravko Minchev: Точно така. Но от написаното от теб изглежда, че разчиташ на интернет. Явно не сме се разбрали просто.

Ангел Грънчаров: Явор Ганчев Учителят има решаваща роля за пораждането на подходящата познавателна ситуация. Но той не трябва да възвестява истината, щото тогава всичко се обезсмисля. Истината трябва да се роди в съзнанието на учениците. Ако се "имплантира" там тя ще си остане чужда. Учениците трябва да я търсят всеотдайно, подпомагани от учителя. Разбира се, че не отричам незаменимата с нищо роля на учителя.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo