Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 17 юни 2019 г.

Как КГБ хвърли въдицата на Цар Симеон Втори - и как той се хвана на нея?


На снимката Симеон, Тилев и руският престолонаследник - на един от приемите на Белчев.


„За Симеон Втори се интересуваха непрекъснато българските тайни служби – ДС и шефовете й както тук в Париж, така и в България. Голям интерес проявяваха и от Комитета за държавна сигурност на СССР – КГБ”.

Симеон Втори – Сакскобургготски дълго време е наблюдаван и изучаван от службите на ДС и на КГБ.

Заключението на българската резидентура в Париж е, че той не е подходящ за използването му като агент. Не притежава необходимите лични качества – няма подходяща професия или завършено висше образование, има саамо кратко военно обучение в частен колеж в САЩ и аристократични обноски.

Мнението на българското разузнаване не се споделя от КГБ. Те следят внимателно неговото развитие и Симеон вероятно вече е кандидат агент в специалната категория – „агенти за влияние”.


Безпаричен Цар – престолонаследник, кандидат за агент и то за”влияние” – това рядко се случва и КГБ няма да изпусне тази възможност. Те знаят, че титлата му отваря всички врати и му дава достъп до висшите среди, където други агенти не могат да припарят.

Младият и неопитен Симеон ІІ не предполага, че в Париж е обект на такова специално внимание, обграден от агентите на ДС и КГБ.

Българското разузнаване ще продължи да пълни с „оперативни материали” разработката „Крупие”, без да знае дали някога те ще влязат в употреба. Но архивът на ДС е ценен, винаги е под ръка и винаги идва времето, той да бъде използван, както и става. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари: