Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 8 юли 2019 г.

Едва сега се осъзнава онова, което направих преди 22 години: написах близки до съзнанията на учениците и съвсем човечни учебници



Много е негативно учебници да се пишат от университетски преподаватели, защото доцентите и професорите винаги се опитваме да пишем сложно и да докажем, че знаем много. Това заяви на пресконференция в БТА проф. Нина Дюлгерова - преподавател във ВСУ "Черноризец Храбър" и ЮЗУ "Неофит Рилски", по повод казуса с представянето на комунистическия режим в учебниците по история за 10 клас.

Тя изрази мнение, че учебници не трябва да се пишат от висшия преподавателски състав и даде пример с Германия, където това се прави от учителите с помощта на методист от университета, тъй като връзката на учениците е именно със своите учители. Според Дюлгерова е парадоксално, че комисиите, които оценяват учебното съдържание, са съставени от асистенти на професорите, които са автори на въпросните учебници. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

ЗАБЕЛЕЖКА: Още в 1997 г. излезе моят първи авторски учебник, този по психология. В следващите четири години из написах и издадох учебници и учебни помагала по всички преподавани в училищата философски дисциплини. Работейки като учител, написах тези учебници, т.е. ги съобразих изцяло с нивото и интересите на моите ученици. Разбира се, в МОН тогава не съм давал своите учебници за одобрение - понеже първият написан от мен учебник беше одобрен от МОН, но като учебно помагало (а инспекторите по философия бяха инструктирани да забранят на учителите да преподават по него!), по тази причина не ми се занимаваше да водя безсмислени борби за одобряване на учебниците ми от МОН (знаете каква страшна корупция съществува до ден днешен там!). Да, но ето, минаха 20-тина годинки и се оказа, че МОН изцяло се провали в своята бюрократична система, в това число се видя, че учебниците, по които учат учениците, са крайно негодни (и са неизползваеми). Едва сега се осъзнава онова, което аз направих преди 22 години: написах близки до съзнанията на учениците и съвсем човечни учебници.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: