Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
6 коментара:
Нали можете да направите разлика между рая и роб.Раята си трае, а робът се бори за свобода.Та в този ред на мисли съм съгласна с вас
маруся мюфтийска
Бъркате. Робът не се бори за свобода, а свободният се бори за свободата си. Истинският роб си обича робството. Само свободолюбивият човек, който не само знае що е свобода, но и не търпи да живее без нея, е способен заради свободата си даже да умре. Робът, неподозиращ що е свобода, си живее в робството, а едва в момента, в който осъзнае истината, че животът без свобода не е живот, той вече тръгва да се бори за свободата си, но преживеят такъв дълбок поврат към свободата вече решително не е роб!
Ботев, Вазов и Левски все говорят за робство
Да, Гад, но в друг смисъл, а не буквално. Не си разбрал в какъв както обикновено. Изказвали са се метафорично. То и днес има доста роби. Комунодите примерно... те са роби на бездуховността (немисленето) и на нихилизма си.
Че кой използва робство в буквален смисъл в този случай?
Това не променя начина по който наричаме този период. Народа го е нарекъл така, не руснаците.
М/у другото имало си е и съвсем истинско робство, но много рядко.
Нашите асвабадители все още получават от нас ежегодния данък асвабаждение. Но много българи се държат като удавник за сламка, искайки си робството.
Публикуване на коментар