Млад български философ от Лондон даде началото на Философския Дискусионен Клуб

Един млад човек, на когото съм имал честта да преподавам навремето философия (той сега живее и работи в Лондон) е написал текст, с който откриваме началото на предложения тия дни ФИЛОСОФСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ (засега съществуващ само в Мрежата, но живот и здраве да е ще го учредим скоро и във физическия свят, в някое място в Пловдив), клубът по необходимост ще съществува едновременно и по двата начина. Ето какво е написал Димитър Филипов, поставяйки началото на Клуба, по-долу можете да прочетете и моето изказване; да си пожелаем успех в тъй полезното, добро и твърде необходимо дело:‎

Dimityr Filipov‎ до Angel Gruncharov: Здравейте, г-н Грънчаров. Преди няколко дни Ви отворих дума за няколко теми, които особено са ме вълнували през годините. Става дума за Силата, Смисъла, Щастието и Свободата. Първите три определят качеството на земната ни екзистенция, свободата е атрибут на Бог и човек може да се ползва от нея само в степента, в която Божествения дух му се разкрива. От първите три състояния или категории (ако мога така да ги нарека) най-важно по-мое мнение е щастието. Върховното Благо както Аристотел го окачествява в Никомаховата Етика, то според него е "определен вид действителност на душата в съответствие с добродетелта". Под действителност Стагирит навярно има предивд душевно състояние, което, за да е благо, трябва да е в съответствие с добродетелта, т.е. с доброто и неговото извършване.

Но кое е добро? Мисля че Вие добре сте го казали в книгата си ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ (ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО), ето Вашите думи:

"Първа ценност на живота ни е свободата, не си заслужава да се живее без свобода, а свободата е в състояние да ни даде всичко; истинското щастие е да разполагаш с живота си според повелите на твоята свобода, която пряко е свързана с истината на живота - такъв, какъвто е той за човека; човекът е човек доколкото е свободен; само свободният човек е достоен за живота си: едва в такъв случай ние чувстваме, че разполагаме със своя живот, а по-велико благо от свободата няма."

Аз съм съгласен с Вас и това е така защото за мен Свободата е в самият Бог, това е най-главният атрибут на Бога и само чрез него ние можем да бъдем свободни. Значи стремейки се към Свободата ние се стремим към БОГ. И в това мисля е Смисълът и целта на човешкия живот: в стремежа към БОГ и Свободата. Това ще ни даде истината и мъдростта, а тя ще ни направи свободни.

И накрая идва въпросът как. Какво ни е нужно за да се стремим към Бога и Свободата? Отговорът на този въпрос е СИЛА. По-точно просветена от мъдростта сила, тя според мен води до успех в делата.

Ето така съвсем накратко, реших да изложа някои свои мисли и да ги споделя с Вас - за да дадем начало на една приятна и полезна бесда. И тъй като стана дума Успяха, а ние сме се заели с философска беседа, да запитам: Вие какво мислите за т.нар. Философия на Успеха или както други я наричат философия за самоусъвършенстване или самопомощ. На Запад това отдавна е разпространено явление като един от основоположниците се явява Наполеон Хил, гледам че и у нас напоследък се изявяват с успех някои хора, примерно Юли Тонкин.

Доскоро!

И нека Свободата ни вдъхновява!

Това е написал Димитър Филипов, то е едно добро и достойно начало на един ФИЛОСОФСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ. Ето сега и моя отговор, моето изказване по този повод, ще отговоря и на зададения ми въпрос:

Благодаря за това, че сте поставил началото на нашия ФИЛОСОФСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ по толкова добър и достоен начин! Да си пожелаем успех в това наистина полезно, добро и необходимо дело!

Написаният от Вса текст поставя много въпроси. Ще се радвам и други хора да се изкажат и да се породи една хубава дискусия. Ето моето встъпително изказване.

Принципно изцяло одобрявам Вашите твърдения. Те са възлови моменти на Вашата лична философия, която е родствена и на моята такава. Това, което Вие наричате "Силата", за мен това е Духът, той е носителят и на Смисъла, и на Силата, а пък техен извор е именно Бог. Бог е сътворил човека и ни е дал Свободата, по Божия замисъл човекът е свободно същество: в това отношение изключително богата на смисъл е историята на Адам, първия човек. За жалост човеците в днешно време рядко мислят по този фундаментален въпрос за свободата, който е разкрит така мъдро в историята на Адам: Бог съзнателно поставя Адам в ситуация на избор (казвайки му: "Недей да ядеш от плодовете на това дърво: защото ще умреш!", ето, Адам сам е оставен да реши дали да приеме Божията забрана - или да избере да се възпротиви на самия Бог, да наруши забраната - и да поеме по нелеките, ала благодатни пътища на свободата. Знаем какъв е изборът на Адам, а доволен ли е бил Бог от неговия избор? Какъв би бил Адам ако не беше избрал свободата си, ако се беше подчинил на Божията заповед? Това щеше да е един съвсем друг Адам, който коренно се разминава с Божия замисъл. Божественото у човека е именно свободата, свободата ни прави богоподобни. Така че мисля, че нямаме никакви разминавания и по този пункт. Бог е искал да създаде едно суверенно, свободно, отговорно, достойно същество, е, постигнал го е, неговият експеримент се е удал бляскаво. Друг въпрос е, че свободата е "страшно и опасно нещо", мнозина не я разбират, пълно е с хора, които се плашат от нея, смятайки, че тя не им е по силите, а има и философи, които смятат, че свободата не е възможна, че няма свобода и прочие. Смятам, че въпросът или темата за свободата е най-подходящото начало на един ФИЛОСОФСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ. Защото свободата продължава да е непроницаема загадка за мнозина, липсва развито съзнание за свобода у огромни човешки маси от хора, което е изпълнено с огромни опасности за човека, човечеството и човещината. Истински свободолюбивите сме останали малко, днес огромни, неисметни множества от хора си имат съвсем други идоли (и илюзии), на които се покланят: парите, вещите, разврата и какво ли не още.

Човекът без развито съзнание за свобода е карикатура и пародия на човека, той е жалка картинка, абсолютен нещастник. Казахте и аз съм съгласен, че по въпроса за щастието имаме родствено разбиране, така е, но аз искам да допълня само това: истински щастлив е оня, който си изпълнява Дълга, без да сме верни на своя дълг и на своето предназначение няма да познаем истинското щастие. А представата ни за щастие показва що за човеци сме и колко струваме като човеци. Има нещастници с крайно глупави представи за това що значи да си щастлив. Така е защото те не са свободни, защото не са успели да разгадаят върховната загадка на живота, наречена именно Свобода.

И по въпроса, който ми задавате: за т.н. философия на успеха и на личностното самоусъвършенстване. Която дори и у нас вече си има своите поклонници и гурата, така да се каже. Дали те вършат някаква полезна работа след като са се превърнали в нещо като наставници и учители на младежта - и доколко е адекватна проповядваната от тях ценностна система?

Ще Ви призная, че аз имам доста повърхностна представа за тия хора. Примерно гледал съм няколко клипчета на въпросния Юри Тонкин. И на неколцина други. Тези хора понякога казват доста верни думи. Стараят се да въздействат на съзнанията на младите. Няма лошо. Но го правят често по непочтен начин. Раздухват истерична реклама по повод на своята изключителност (и на своя зашеметяващ успех!), а го правят с една доста недостойна прагматична цел: да вземат паричките на наивниците. И то се стараят да са колкото се може повече тези парички. Имат претенцията техните идеи да са нещо като "религия за прагматично настроения народ", а така не бива. Това, че ни дават предимно лесни "рецепти за успех" (скалъпвани по тертипа на американската популярна психология) показва, че тези хора са на доста ниско ниво по отношение на същенските, важните, дълбоките проблеми на човека и личността, които произтичат от това, че, както казахме, човекът е свобода! Дали имат една дълбока философия на свобадата тези популяризатори, чиито душевен импулс се измерва главно с пачките пари, които са успели да измъкнат от джобовете на наивниците? Те си позволяват да превърнат публиката си в обекти на въздействия (за използване!), което означава, че игнорират най-значимото за човека, именно свободата му.

Имам още много забележки към начина, по който те процедират. Не им завиждам изобщо за паричния успех, щото за мен успехът не се мери с пари. Ето по този пункт се различавам най-вече с тия търговци. Аз съм философ, те са търговци. Няма нищо лошо в търговията де, но все пак има неща, които не се продават и не могат да се купят, те са свързани именно с духа на човека. Парите са извън сферата на духа и са сатанинско изобретение. Те са свързани обаче по един доста интересен начин със свободата. Много хора затова директно ги отъждествяват и затова правят огромна, коварна и затова направо съдбовна грешка. Защото парите са такава илюзорна "форма на свобода", която щом повярваш в нея, мигновено ти отнема свободата. Сократ например изобщо не се е вълнувал от парите. И е бил "бедняк". Дали обаче не е бил все пак най-богатият - въпреки че няма почти нищо?!

Толкова. Няма да се разпростирам повече. По-нататък при интерес ще се изкажа пак. Да си пожелаем успех с Клуба! Предлагам моят блог да стане мястото, където да водим дискусиите - стига да подкрепите предложението ми. Ако обаче предложите друго, по-подходящо място, кажете, ще се съглася. Желая ви хубав ден!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo