По обявения Конкурс на тема: що е образование? се получи на имейла ми от колегата Неделин Бояджиев, имам разрешението му да го публикувам, което и правя сега. Интересно е да се отбележи, че въпреки че мина доста време от момента на обявяване на конкурса, но моите войнствени опоненти (на властващи позиции) от сферата на държавното образование мълчат като онемели или като будистки монаси, дали обет за вечно мълчание, което навява усещането, че те или съвсем не знаят що е образование (и не могат нищо да кажат по въпроса!) или пък съвсем не ги вълнува каква е истината за същността на онова, което те, за зла участ на образованието ни, уж ръководят (за да вредят, да пречат, да объркват и прочие); ето обаче какво мисли г-н Бояджиев, също безработен (в момента) учител (той е специалист по история и по френски език):
Образованието е единен целенасочен процес на възпитание, обучение и придобиване на съвкупност от знания, умения, ценности, социални убеждения и навици.
В широкия смисъл на думата образованието е процес на формиране на ума, на характера и на физическите способности на дадена личност, а също така - и предаване на знанията, натрупани с поколения, в областта на науката и на културата.
Образователните методи включват лекции, дискусии, семинари, демонстрации (примери), лабораторни упражнения, обучение и насочени изследвания. Образованието се извършва под ръководството на компетентни и авторитетни педагози: учители и преподаватели, но учащите се могат също така и да се самообразоват.
Чрез посредничеството на интернет се разширява кръгът на това самообразование. Образованието може да се провежда в официална и в неофициална среда и всеки опит, който има формиращо влияние върху начина, по който човек мисли, чувства и действа, може да се счита за образователен. То се разделя официално на няколко (образователни) етапа и се осъществява в различни учебни заведения, които са, както следва: предучилищна възраст и детска градина; основно училище; средно училище и след това - колеж, институт, университет. След завършване на всеки образователен етап на учащите се ученици, студенти и курсисти се издава диплома или удостоверение за завършване. В повечето държави образованието е задължително до определена младежка възраст.
Образованието за възрастни включва различни форми на обучение след завършването на формалното образование. То може да се провежда на работното място, чрез специализирани курсове на средни или на висши училища, в организирани специално за тази цел учебни центрове. Често то включва различни курсове за разширяване и подобряване на професионалната квалификация.
Образованието е продължителен процес, който протича в течение на целия човешки живот. То има различни форми:
Формално образование - структурирана образователна система, осигурена или подкрепена от държавата, хронологично степенувана и функционираща от начални към висши учебни заведения, в която завършилият съответния образователен етап получава документ за придобиване на определена квалификация;
Неформалното образование – образователна дейност, която не е структурирана и се случва извън формалната система, като е възможно също да завърши със сертифициране. За разлика от формалното образование, неформалното такова се базира на доброволно участие и доброволна активност и взаимодействие между обучаващите се и обучителя, който използва креативни и иновативни начини за преподаване, в контраст с традиционната система и класическите методи на преподаване. Най-често това е кратка образователна, предварително планирана програма, която има схема за обучение, целяща участващите в нея да се самообучават в процеса на придобиване на нови знания и умения.
Автор: Nedelin Boyadjiev
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
6 коментара:
Малко повече по темата
Алтернативно и неформално образование
Алтернативно образование (AO), известно още като нетрадиционно образование или образователна алтернатива, е термин, обхващащ всички нестандартни форми на обучение (за различни възрастови групи и образователни нива).
Алтернативното образование би могло да включва обучение на лица в неравностойно положение, както - и всяка друга форма на обучение, предназначена за широката публика, която използва алтернативни методи и/или философия на преподаване.
AO включва учебни програми, предлагащи друга възможност за обучение, различна от общо приетата, когато последната не задоволява нуждите и потребностите на определена група от хора.
Като цяло, това са учащи се, които не се справят в традиционната образователна среда, доминирана от държавните образователни изисквания (ДОИ) и с висок риск на неуспеваемост. AO предлага на учащите се, имащи трудност при обучението или с поведенчески проблеми, възможността да получат обучението си при различни условия.
Съществува огромен набор от алтернативни учебни програми. Най-често тези програми се характеризират с гъвкаво учебно време, с по-малки групи учащи се и с пригодена за съответната потребителска група учебна програма. Общото между съществуващите учебни програми е, че те съчетават индивидуалната работа с работата в колектив, изкуствата - с науките, класната стая - с природата, обучението - с възпитанието и с изграждането на морал. Учителят е вдъхновител и психолог, непрестанно развиващ се и разгръщащ своя творчески потенциал. Оценките, ако изобщо се използват цифрови или буквени такива, се използват като стимул, а не - като наказание.
На всяко образователно ниво (предучилищно, начално, основно, полувисше и висше) съществува голямо разнообразие от образователни алтернативи. Те могат да се групират в няколко категории:
- Изборни учебни предмети и кръжоци – всички извънкласни форми на обучение в рамките на дадена образователна организация.
- Алтернативни училища – държавни или частни училища със специален учебен план. (Например - вечерни училища.)
- Народно, общодостъпно образование – този вид образование възниква през XIX век, заради желанието на работещите за по-достъпно образование. Тук широко се използва методът на Бел-Ланкастър (виж по-долу!).
- Независими (частни) училища – това са училища, с по-гъвкава стратегия за избор на преподаватели и образователни подходи.
- Домашно образование – този вид алтернативно образование се използва от семейства, които не намират друга образователна алтернатива за обучението на своите деца - по религиозни, образователни или някакви други причини. То има големите предимства на индивидуалния подход и неформалните начини за усвояване на знания. Във вид на игра, пряко приятелско общуване, екскурзии и посещения на музеи, работни места, природни и исторически обекти, черпене на данни от огромните виртуални библиотеки на интернет, срещи със специалисти и обикновени хора, които имат какво да кажат – такова обучение не спира денонощно, съчетава се със забавление и не претоварва учениците. В качеството на материална база служат активите на семейството (земя, жилище, техника, животни и птици). Недостатъкът на домашното образование е ограничените възможности на родителите - като знания, системно изложение и най-вече - време да се ангажират, защото даже и безработни, те са заети да осигурят прехрана за семейството си. Преодоляването на този проблем се крие в създаването на клубове за домашно образование от заинтересовани семейства. Повече възрастни – повече неформални учители, повече възможности родители да водят занятията, редувайки се по уговорка помежду си. По-широк е и кръгът познати специалисти, които да бъдат поканени да разкажат на децата за своята област от знания и умения, да отговорят на техни въпроси, да ги насочат към научна литература и други материали. По-нататъшното развитие на тази идея се състои в обединяването на клубовете в мрежа за сътрудничество и взаимопомощ. Удобна форма за преки контакти между клубовете по места е собствен интернет-сайт.
- Групово самообучение на учащите се. Така и така децата често се събират да се подготвят заедно. В случая обаче групата замества самото училище. Използва се взаимно-учителния метод на преподаване (Създаден е от Андрю Бел и Джоузеф Ланкастър. Известен е под името метод на Бел-Ланкастър или метод на ученето чрез преподаване.) Всеки участник в групата по самоподготовка играе ролята на учител по определен предмет, в рамките на определен срок или според моментния си интерес, като подготвя реферати по дадени теми и председателства обсъждането им по време на сбирките на групата. (Този метод напомня принципа на протестантите, че всеки член на протестантска църква може да бъде пастор в нея и да изнася лекции на определени религиозни тематики.) Конкретните форми на функциониране се избират от самата група. Възможностите на групата нарастват, ако тя се включи в клуб от подобни групи, а клубовете, също както в предишната схема, се обединят в мрежа за взаимопомощ. Клубовете за самообучение вече ще могат да канят специалисти за консултации, да обменят опит, да провеждат образователни игри, да сравняват знанията си и дори да приемат собствени стандарти по принципите на свободния договор. Описаните клубове и мрежи не се нуждаят от централни ръководни органи, не се нуждаят от йерархия. При възникване на обширен съвместен проект, ролята на координатори се пада на инициаторите на проекта или на група, спечелила доверието на другите клубове, така че да ? гласуват нужните пълномощия, а значи и отговорности.
- Дискусионни форуми. Те се появяват като форма на взаимодействие между инициативите на родители и ученици, сътрудничество на клубовете за домашно образование и групите за самообучение. Деца и родители, всички едновременно учащи се и обучаващи. Смесени сбирки за обсъждане на наученото и връзката му с живота и насъщните проблеми. Сбирките на живо обаче изискват използване на някакво помещение и наличие на определени технически средства, имущество на форума. Форумите също се обединяват в мрежи за сътрудничество и така ще бъдат в състояние да канят още по-добре подготвени специалисти за лекции, консултанти за диспути, просто интересни гости; да организират разнообразни мероприятия, да контактуват с научни и производствени звена, да провеждат конкретни образователни курсове – на живо и през интернет, възможно дори и за хора, които не членуват в клубовете и групите. Такива форуми се превръщат в свободни университети, а тъкмо в това е бъдещето – човек равноправно да търси своята реализация не по силата на принудата, а там, където се чувства най-полезен и най-удовлетворен. Остава само един „проблем" – нито клубовете, нито групите, нито форумите ще действат формално, а значи не ще издават на курсистите и участниците си дипломи – това също е добра подготовка за бъдещето, в което формализмът и принудата ще бъдат понятия от речника за остарели думи.
- Онлайн дискусионни форуми. Този вариант позволява на най-различни хора на всякаква възраст и да се включат в някакъв тематичен форум по интереси (общо научен, посветен на конкретна наука или на конкретен спорт) и да си взаимодействат, без да се налага да се събират заедно на едно място. Включването в тематичните дискусии може да става по всяко време на денонощието и от всяка точка на света. Разбира се, за тази цел са необходими компютър, лаптоп или таблет и интернет и достъп до интернет.
- Ваканционни лагери с включено обучение или самообучение.
Има три основни цели, които всяко учебно заведение, работещо по алтернативна образователна програма, си поставя, а именно:
- Обучаващите се да го посещават по собствен избор.
- Програмата да е съобразена със специфичните нужди на обучаващите се в него.
- Обучаващите се да отразяват расовите, етническите и социално-икономическите особености на обществото, сред което учебното заведение извършва дейността си.
Подготви: Nedelin Boyadjiev
Извинявай, а възможно ли е според теб подходи на алтернативното и неформалното образование да бъдат използвани във формалното (традиционното) такова (в училищата), дали пък те няма да го обогатят и спасят от агонията?!
Защо - не? Например даваш на учениците задачата да влязат в интернет форум и да си извадят инфо по дадена тема. Или от уикипедията. После обсъждате темата, достоверността на написаното, сондират се мненията на класа. Тия номера ги въртя в часа на класа. Пиша определена тема, а се упражняваме по история. Тъпото е, че това е само с моя личен клас, на който съм класен р-л. Получава се и с посещение на музей, държавен архив, паметник, екскурзия... Разходка из стария град... Посещение на археологически разкопки... Караш ме сега да издавам тайни - как се забърква вещерската супа на преподаването. Да разкривам черната магия на преподаването.
И.П.
Според мен е най-добре когато станеш учител, тогава да пелтечиш за образованието, Грънчаров. Засега имаш право да бръщолевиш САМО за нощното пазачество.
Другарко скот, аз съм учител от 1983 година. Тъпотия е тепърва да ставам това, което отдавна съм. Говорите тъпотии. Не е зле с оглед да се лакувате някак от злобата да идете на психатър а още по-добре на манастир и да помолите Бог да се смили над нещастната Ви душа...
Публикуване на коментар