Из: ЗА ФАЛШИФИКАТИТЕ, ИСТОРИОГРАФИЯТА, НАСИЛИЕТО И „РАЗДЕЛНИТЕ“ ВРЕМЕНА В НАУКАТА (1), Автор: Стефан Дечев
БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИОГРАФИЯ И ДО-ИДЕОЛОГИЯТА НА Т. НАР. „ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС“
Това схващане е научно невярно, защото то противоречи на изобилието от исторически документи и материали. То е и обидно за българите мохамедани – да бъдат представяни като наследници на родоотстъпници. (Из спомените на проф. Петър Петров, 2012 г.)
През юни 2015 г., цели тридесет години след насилствената кампания за смяната на имената на турците в България от 1984–1985 г., „Време разделно“ беше избран от зрителите на БНТ за „филм на всички времена“. Продукцията е екранизация по едноименния роман на писателя Антон Дончев и дело на режисьора Людмил Стайков. И каквото и да говорим за романа, за филма, за посланията или за актьорската игра, трудно можем да се освободим от усещането, че все пак става дума за едно поръчкова книга и един поръчков филм, част от политическа кампания на режима на Тодор Живков за асимилация на мюсюлманите и турците в България, създадени с изцяло пропагандни и политически мотиви. Те са базирани върху доказани отдавна летописи фалшификати от XIX в., сътворени с цел да обслужат тогавашната борба за църковна самостоятелност, както и да намерят обяснение в извършено преди векове насилие за религиозното обръщенство на християни в исляма. Но и писателят Антон Дончев, и създателите на филма по едноименната книга могат спокойно да се опрат и върху авторитета на текстове, писани от професионални историци, и върху внушенията в тях. И всичко това базирано единствено върху несигурни и съмнителни извори като фолклор, летописни бележки, легенди и т.н. Внушенията обаче на професионалистите историци от своя страна стават основа за учебниците по история в училище, където допълнително се уголемява ефектът от създадената от фалшификатите история на „насилственото помохамеданчване“. Произведената емоционална картина се вписва в представата за „турското робство“, а десетилетните усилия на някои професионалисти историци – къде по-открити, къде по-умерени – да наложат една по-правдива и по-балансирана картина на Османската империя завършват без особени резултати. ... (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
7 коментара:
Да се чуди човек що сме се занимавали с възстания :)
Там е работата, че изобщо не сме се занимавали с въЗстания! На Априлското въЗстание в 1876 примерно сме се опозорили хептен: въЗстават шепа хора, поради което и са предимно изклани, а народът се крие зад дуварите и гледа сеир...
"народът се крие зад дуварите и гледа сеир..." ами нали са били доволни от османското присъствие - въртели са бизнес, имали са имоти, заемали са високи служби, учили са извън границите на империята, пътували са свободно в границите на империята и извън нея - какво повече може да се иска? Верно, тогавашният НАП е бил по-строг, но така или иначе данъците трябва да се плащат, законите да се спазват и властта да се уважава.
"народът се крие зад дуварите и гледа сеир..." ами нали са били доволни от османското присъствие - въртели са бизнес, имали са имоти, заемали са високи служби, учили са извън границите на империята, пътували са свободно в границите на империята и извън нея - какво повече може да се иска? Верно, тогавашният НАП е бил по-строг, но така или иначе данъците трябва да се плащат, законите да се спазват и властта да се уважава."
Абе тази идилия не напомня ли ЕС?
СССР напомня, другарко, нали ден и ноще продължавате да плачете за комунизъма и за СССР...
Засрамете се, г-не, Вий като савецки възпитаник най-дабре знаете, че в СССР и НРБ границите бяха затворени, освен за най-низшата номенклатура и рабфак за СССР, а за висшата - на Запад. "Империята на Злото" няма нищо общо с Османската империя.
Другарко, пийте си хапчетата и стига сте страдала за СССР, майната му на комунизъма, така Ви е легнал на сърцето, че още плачете за него, проклет да е! И заради него пелтечите нечувани глупости...
Публикуване на коментар