Защо (социал)демокрацията е алтернатива на властващия у нас мутро-ченгесарски авторитаризъм?

Публикувам предоставен ми от авторите текст, който възнамерявам да публикувам и в следващата книжка на издаваното от мен вече 11-та година философско списание ИДЕИ (стига да успея да осигура и този път финансирането му - понеже издателят, т.е. моя скромна милост, беше изцяло разорен от репресиите, на които го подложиха самозабравили се пловдивски образователни властници, служещи предано на днешния мутренско-ченгесарски политически режим):

ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ МЕЖДУ КЛАСИЧЕСКИЯ И ДЕМОКРАТИЧНИЯ СОЦИАЛИЗЪМ (СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА)

Иванка Топалова и Жак Асса

Установеният в последно време АВТОРИТАРЕН НЕОЛИБЕРАЛИЗЪМ очевидно доведе България до следващата ủ катастрофа, различаваща се от предишните с това, че е в условията на 74 годишен мир. Най-естественият извод е, че философията на управлението у нас трябва да се смени! Една добра възможност е съвременният ДЕМОКРАТИЧЕН СОЦИАЛИЗЪМ.

Исторически погледнато тази алтернатива е съществувала от 1903 г., когато се е оформила групата на ШИРОКИТЕ СОЦИАЛИСТИ и след 1989 г. когато Великото народно събрание провали президентската кандидатура на д-р Петър Дертлиев.

Авторите на настоящата статия не са били НИКОГА членове на някоя партия, НИКОГА не са се възползвали от някакви привилегии, което им е позволило ВИНАГИ да запазват неутралността на възгледите си за действителността.

Нека се спрем на особеностите на КЛАСИЧЕСКИЯ социализъм. Винаги се твърди, че негов автор е Карл Маркс. В същност ранният Маркс, младохегелианецът Маркс (Маркс преди „Комунистическия манифест“) само най-подробно е анализирал идеите, родени много преди него в Англия и Франция. Основата на тези идеи е била, че е постижимо справедливо и хармонично общество и задача на интелектуалния елит е да открие правилата, необходими за неговото създаване. Нещо повече, за реализирането на създадените правила е било необходимо да бъде УБЕДЕНА голямата част от народа (а не само работническата класа, призована да упражнява „диктатура на пролетариата“). Господстващ принцип бил премахването на правата върху частната собственост. Формулирани били и двете цели на държавно управление: контролът отгоре надолу върху разпределението и използването на ресурсите с предварително определен резултат (общото благо).

Основните разлики на ДЕМОКРАТИЧНИЯ СОЦИАЛИЗЪМ (и на нашите широки социалисти) е: поддържане на свободни избори (т.е. приемането на многопартийната система), приемане на правата на частната собственост, наличие на пазар (но не напълно „свободен“, а контролиран от държавата чрез пропорционални данъци). Още: държавата е длъжна да осигурява: безплатно здравеопазване (здравеопазване на базата на колективната взаимопомощ, т.е. поддържано от въведените прогресивни данъци); всеобщо безплатно и равностойно образование (потенциалите на българското младо поколение са големи и не е позволено да бъдат прахосани), осигуряване на работа и достойно заплащане на труда (непростимо е „икономическата емиграция“ особено на интелектуалния елит – това носи огромна вреда на българската икономика и увеличава социалното неравенство между малкия процент „много богати“ хора и големия процент бедни хора, дори „работещите“ бедни хора – това авторите доказаха в статията си за коефициента на Джини).

Доказателство за твърдението ни за КАТАСТРОФА ще илюстрираме с начина на изменение на КОЕФИЦИЕНТА на Джини през последните години:

   

Коефициент на Джини за България през периода 2008 – 2017 г.:

Год.	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2018
Коеф. Джини	35,9	33,4	33,2	35,0	33,6	35,4	35,4	37,0	37,7	40,1	42,07

Докато за ЕС за същите години коефициентът на Джини е почти константен и варира между 29,7 и 29,8.

Вече предвиждаме възраженията на привържениците на статуквото: „Ние сме малка и бедна държава – как тогава да достигнем нивото на ЕС?“. Отговорът е прост: „С правилно и разумно управление в полза на народа!“

Има един парадоксален въпрос, поставен от починалия през 2012 г. известен наш социолог проф. Николай Тилкиджиев: „Защо Финландия, а не ние?“.

Наистина, населението на Финландия е 5.2 млн. Тя е най-северната страна в ЕС, над 60-тия паралел (1/3 от нея е на север от полярния кръг). Как успя Финландия, без особени природни ресурси, освен изобилието на вода и на дървен материал в безкрайната финландска тайга, без особени собствени финансови ресурси, бедна аграрна страна до 1960-те г. вкл, ДА СТАНЕ ДЪРЖАВА С ВИСОК ЖИЗНЕН СТАНДАРТ на населението, с коеф. на Джини най-нисък в ЕС – 16,8?

ОЧЕВИДНО ЧРЕЗ ПО-ДОБРОТО ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ!

Проф. Николай Тилкиджиев обяснява този феномен така: «Целта на финландската държава е повишаване на частта от БВП в инвестициите, в ускоряване на индустриалното развитие, с едновременното разширяване на обществения (публичен) сектор в БВП, насърчаване на индивидуалната предприемчивост (инициативите отдолу) и повишаване на жизнения стандарт на хората. На природните ресурси се гледа не като на основа за обогатяване на олигарси и властници, а като на природна основа за демократично и справедливо разпределение за повишаване на качеството на живот на цялото население. Общественият сектор се развива прозрачно, което води до високо доверие в него, като се развива и плодотворно сътрудничество му с частния сектор. Икономиката се интернационализира бързо, тя е открита, отворена, което я прави адаптивна, гъвкава, конкурентноспособна, устойчива.»

Точно обратно на „възгледите“ на българската държава в последно време! За да се получи и в България (която се сравнява с „част от рая“) финансовото чудо на Финландия, е НЕОБХОДИМО отново цялостно да се промени насоката на управление на държавата! Знае се обаче, че НОВОТО УПРАВЛЕНИЕ МОЖЕ ДА СЕ ОСЪЩЕСТВИ САМО ОТ НОВИ ХОРА (с финландско, а не с бай Ганьовско мислене).

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo