Погавиха се и с Дарина Такова - съзнавате ли, че това е доказателство за пълното фиаско на аморалната "образователна" система, не търпяща талантите?!

Ilian Vassilev: По темата Дарина Такова и преподавателските и планове, за пореден път се убеждавам, че у нас никой не е пророк, но е задължително да бъде надалеч от тривията на деня.

Имало правила и конкурси - това да не е издълбано в камък. Нали хора го правят, хора го променят. Зная от дълги години, че има ревност между класическите преподаватели, които смятат територията на преподаване като запазена за себе си - те определят правилата и никой външен не може да припари и "парашутистите", тези отвън, които има репутация и опит и влизат да преподават.

Нима Райна Кабаиванска щеше да се яви на конкурес за да прави класовете си в НБУ?

Толкова са примитивни тези страсти от страна на ръководството на училището че нямам думи. Уволнението не е решение, но с времето шефовете на тези училища ги превръщат в крепости, в които виреят само "съгласните" с тях. Не зная името на директорката, вероятно нямаше никога и да го узная. Но зная името на Дарина Такова и ако има поне малко остатъчен разум в ръководството на училището то трябва да разбере, че "не" не е отговор. Защото освен на професия, Дарина ТАкова може да ги научи децата и на друго важно умение - как да направят кариера и как да се позиционират в един изключително конкурентен свят.

Не съм сигурен вече дали си струва за госпожа ТАкова да стане учител в държавно училище. Ако си направи частна школа със сигурност ще преуспее. Но въпросът е защо държавните, общодостъпните училища ще се превръщат в бащиния на някой самозабравил се директор.

А министърът вместода уволнява да даде решението. Министър все пак е.

А междувременно да си припомним:

Вижте и това (можете да разберете какво точно е станало, как директорката се е опитала да се погаври с певицата): Дарина Такова: Никога повече няма да кандидатствам и претендирам за нищо в България

Разговаряхме с директорката Добрева. Тя ми изпрати конспект с условията. Попитах я многократно кой ще ме изпитва, не стана ясно. Подготвих документите, за което платих около 80 лв. (още ме е яд) и съвсем мирно и тихо отидох да ги подам. Видях подробностите за изпита, бях готова на всички стъпки, които включват писане на тема по конспект от рода- къде са преходите на видовете гласове, какво е стакато, маркато и легато, първа среща с ученика, опора, дихание и стойка... Затварят те в стая за шест часа и пишеш анонимно, ако мистериозната комисия те одобри, минаваш нататък. Следва показен урок с ученик и събеседване с комисията. Бях готова за всичко това. Видях тогава за пеенето, истински концерт от арии и художествени песни. Попитах дали аз трябва да пея, бе ми обяснено, че категорично да. Аз казах, че си тръгвам. Секретарката изпадна в истерия, че вече е завела документите и какво да правела сега, о ужас! Директорката я успокои, че има начин да се анулира завеждането, и така приключи нашата среща. Разбира се, че гневът ме обхвана, разбира се, че не е краят на света за мен. Можех да замълча, но за мен мълчанието е знак на съгласие и съпричастност. Написах текста в личния си профил без да очаквам това, което последва, истинска революция, планетата се разтресе.

Прочетох за себе си отвратителни неща, че съм ужасна певица и учител, че съм пръдла и откачалка, до това, че трябва да дам път на младите, което показва пълно невежество по отношение на материята. Учител по оперно пеене е чест и отговорност, която може да поеме само професионалист с опит и богата история зад гърба си.

Потресена съм от вербалната агресия на хора, на които езикът им пуска отрова за фина материя, която е на светлинни години от компетентността им.

Изведнъж българинът стана свиреп защитник на закона и експерт по оперно пеене. Българинът, който не си дупчи билет в транспорта, не спазва законите за движение по пътищата, не си плаща данъците, хвърля боклука си където му падне, заравя фасовете си в пясъка на плажа, изведнъж побесня, че световно признат оперен артист трябва да пее пред комисия за семпло място в средно училище, където е решил, че може би ще бъде полезен.

Най- много ми хареса коментарът, който сравни ситуацията с това, все едно да накараш Стефка Костадинова да скочи отново 209 см, за да я вземат за учител по физическо в квартално училище...

Все още разсъждавам, защо тази малка моя история предизвика грандиозен скандал в държавата. Помислете и вие. Аз бях дотук.

Обещала съм на себе си и на детето си, че никога повече няма да кандидатствам и претендирам за нищо в България.

Бъдете здрави.

Вижте и това:

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo