Не крия, помогнах на групата на небезразличните граждани да напише ново отворено писмо до институциите, в което този път се поставя важен социален проблем в сферата на намиращото се в катастрофално състояние българско образование. Писмото в момента се обсъжда в средите на небезразличните граждани, аз тук публикувам малка част от него, целия текст очаквайте скоро в блога на колегата Ники Димов:
...
Наистина не може да се отрече, че Вашето правителство, уважаеми г-н Премиер, направи напоследък много за повишаване на заплащането на учителския труд, друг е въпросът за какво именно повишихте на няколко пъти заплатите на учителите; дали пък не ги повишихте за да наградите учителите за послушанието им, заради това, че се примириха с липсата на истинска и сериозна реформа, че понасят безропотно униженията на противочовешката административно-командна и недемократична образователна система, която е главна пречка пред просперитета на страната ни - защото произвежда некачествения, лошия човешки материал, от който всички с основание се оплакваме! Да, направихте много, но не всичко, ала най-важното все пак нямате решимостта да направите, става дума за това да направите истинска реформа в сферата на образованието. (Както нямате решимостта да направите и истинска реформа и в областта на правосъдието!) Но не за това ни е думата сега. Искаме да Ви обърнем вниманието върху една крещяща несправедливост и дискриминация, която още повече влошава ситуацията в сферата на образованието. Ето за какво става дума.
Разлистете обявите за свободни учителски места, които регионалните управления на образованието публикуват. Там е пълно с обяви за т.н. "лекторски места". Знаете ли колко се заплаща един лекторски учебен час? Дълго време беше 5 лева, сега е 7 лв. и някакви стотинки отгоре. Ще кажете - има повишение и там. Да, ама не. Обидно ниско е заплащането на т.н. лекторските часове - в сравнение със заплащането на часовете при учителите, които са на пълен щат (или на щат, по-голям от половината учебна натовареност). Общо взето 1 лекторски час се заплаща около и средно три-четири пъти по-ниско от заплащането му когато учителят е на заплата, на не хонорар. Голяма работа - ще речете! Какво искат тия, дето са принудени да работят на хонорар? Нека да мизерстват като не могат да се уредят на учителски щат! Да, но се замислете до какво води тази крещяща несправедливост и дискриминация в заплащането на техния труд. Ще Ви обясним каква всъщност е ситуацията и до какво води въпросната ощетеност на лекторите.
...
Пораженията на всяка неистина в живота ни са жестоки, нищо че понякога са трудно забележими. Пораженията в душите на младите обаче са най-страшните. Затова акцентирахме на философията. Образователната ни система, поставена на неверни основи, е станала нещо като "фабрика за безличности" - и за бездуховност (безчовечност) също и най-вече. Менте-"образователно-възпитателната" ни система бълва некачествен човешки материал, което ни обрича на вечна бедност и на вечни унижения. Простащината у нас неслучайно триумфира и тържествува. Стигнали сме дотам, че се задушаваме вече от ширещата се простащина - и от безкултурието. Национално престъпление е да се примиряваме с недъгавата и ретроградна образователна система, поставена на изцяло социалисто-комунистически принципи (държавата, сиреч властващата държавно-министерска бюрокрация, решава всичко, а всички останали в системата, учители, ученици, родители, са обезправени, са несвободни: те не решават нищо, от тях не зависи нищо - щото са длъжни само да изпълняват, и то безропотно!) Разбира се, че първом следва да се направи спешна реална демократизация и декомунизация на отношенията в училищните общности, но като няма политическа воля за тази истинска реформа и промяна, то нека на първо време се направи поне това, което е лесно да се направи. Един от тези належащи за решаване въпроси е да се въведе заплащане на лекторските часове, което да е пропорционално на заплащането, което за същото учебно време получават учителите, което са на щат. Иначе казано, за равно количество и качество труд заплащането следва да е еднакво или равно. Ще дадем един пример за да се поясним. Примерът ни е взет от реалния живот, в него няма нищо измислено.
...
В момента в повечето училища на Републиката часовете по философия биват обявявани като лекторски (с изключение на големите гимназии навсякъде философските часове са твърде малко). Директорите с огромно удоволствие пестят средства от тях и ги дават на неспециалисти. Майната му на духовното, културното и нравственото израстване на българската младеж, важното е, че в края на годината ще останат повече пари за диференцираното заплащане на щатните учители!
Предлагаме крещящата несправедливост около заплащането на лекторските часове да се поправи и те да се заплащат пропорционално на заплащането, което е при учителите с пълна натовареност (които са на заплата). Назначенията да се правят със заплащане, което да отговаря по размера си на заплащането, което е пропорционално и реално за 1 час труд на другите учители.
...
Ще очакваме с нескриван интерес реакциите Ви по повод на нашето отворено писмо, дами и господа управляващи - и особено Вашите, други г-н Премиер! Защото Вие носите цялата отговорност за всичко в страната ни в момента. За наше крайно неудоволствие в края на третото десетилетие на младата и непрокопсала българска демокрация успяхме да доведем страна ни до това плачевно състояние: всичко да зависи в крайна сметка най-вече тъкмо от Вас...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар