Ричард Кросман пише в своята книга „Платон днес”:
“Личността на Сократ е онова, което е важно, а не деянията или учението му. Че той е бил основателно осъден на смърт – това е вярно; но то е без значение за неговото величие. Че той не е направил никакви важни открития, също е вярно и също е без значение. Онова, което е имало значение за Платон и има значение за нас, е неговият живот и смърт. С тях той е показал, че е могъл да се намери човек, който се е доверявал толкова страстно на каузата за истината, че я е следвал независимо от нейните политически или социални последици. Такива хора трябва винаги да ги има, за да бъде съхранена цивилизацията. Те са толкова безкомпромисни, че са твърде непрактични – толкова е просто, че мъдреците изглеждат глупаци. Без да съзнават катастрофалните резултати от техния идеализъм, те търсят настойчиво истината дори тогава, когато тя може да погуби някоя класа или град, или нация. И ако тяхното пакостничество им бъде посочено, те просто отговарят:
"Където нещата се отнасят до истината, компромисът е невъзможен."
Всичко, което носи духа на свободата в нашата западна култура е покълнало от този дух, независимо дали той ще се открие у учени или у свещеници, или у политици, или у съвсем редови граждани, мъже и жени, които са отхвърляли възможността да предпочетат политическите лъжи пред простата истина. Накратко, те често са нанасяли огромна вреда; но в крайна сметка примерът им е бил единствената сила, която е можела да сломи диктата на насилието и алчността. Сократ бе първият от тези мъже и жени, за чиято лична история е съхранена летопис.
Доколкото той е бил първият човек, който наистина е видял какво включва в себе си интелектуалната почтеност, дотолкова той вече я е предпочел пред всичко останало. Той е бил духът на изследването – непокварен, нетолерантен към измамата, ненаситен за всяко разнообразие на човешкия опит, неутолим в дискусията, ироничен и все пак сериозен. Обикновено подобен дух е неприемлив за която и да било добре организирана човешка общност. Държавникът, който отговаря за "ръководенето" [на такава общност], свещеникът, който проповядва общоприетата вяра, професорът, който повтаря традиционните догми – всички те ще се обединят, за да потиснат свободния дух на разума, който не зачита никаква власт, освен тази на истината. Пред лицето на напълно искрената критика всяка установена власт трябва да прибегне до най-ирационалната отбрана – насилието. Няма друго оръжие срещу добронамерения възразяващ; а Сократ показа, че философията е не е нищо друго освен добросъвестно възражение срещу предразсъдъците и глупостта. Може би в крайна сметка това не може да реши проблемите около човешкото "правилно" и "грешно" и то не ще открие прост отговор за въпросите на деня. Що се отнася до насилието като нещо ирационално, то ще бъде отхвърляно като използване и непрестанно ще се изисква, щото онези, които са готови да го използват, да се запитват точно: каква е целта им и какви са техните мотиви? Атинската демокрация нямаше отговор на този въпрос и поради това Сократ умря.
Сократ винаги ще бъде принуждаван да умира, смъртта му винаги ще бъде политически оправдана и винаги ще бъде заклеймявана от следващите поколения, които ще виждат твърде лесно в ретроспекция, че в крайна сметка истината е за предпочитане пред всяка постановена лъжа, колкото и тя да се показва ефективна. Но, осъждайки смъртта на историческия Сократ, всяко поколение убива своя.”
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Наистина, защо всяко поколение убива своя Сократ? И има ли в наше време личности, които да са способни да последват Сократовия пример?
Аз самият като примерен ученик на Сократ се опитах да последвам неговия пример - и бях подложен на такова брутално и грозно насилие, че е цяло чудо че не ме убиха пловдивските властващи сатрапи в образованието...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар