Тия дни във връзка с предаванията ми по Пловдивската обществена телевезия получих интересно писмо, което публикувам заедно с моя отговор до автора му; ето ги и двете писма в нужната последователност:
Здравейте, г-н Ангел Грънчаров,
На първо място:
Господин Грънчаров, не ми се сърдете, но мисля, че решението да идете в София не е добре обмислено. Вие сам казахте, че в София сте на половин работен ден и ще получавате чисто същите (ако не и по-малко) пари, каквито получавате и сега тук като охранит ел. Но в София стандарта на живот е по-висок и реално ще оставате с по-малко пари. Единственият плюс от всичко това е, че ще правите това, което искате и то през деня, а не нощес; но не знам дали този плюс си струва спрямо това, което губите. Губите сигурна работна позиция, а печелите срочна (6 месеца). Губите общуването с вашите приятели и ефира на ПОТВ за периода от тези 6 месеца и прочие. Не, че е моя работа аз да ви съветвам какво да правите, вие си решавате. Навярно апостолско-учителската работа изисква тези саможертви, които изброих и това е Вашето призвание, за което трябва да направите тези жертви.
На второ място:
Преди 13:00 часа в обедната почивка имах време да изслушам караниците, които се случиха между ваши зрители и ми се стори, че присъствам на една типично българска "екосистема", в която караниците, прераканията, обидите стават прекалено лесно, дори и сред хора, които са с някакво ниво на по-висок интелект от "средно статистическия" в някакво направление. Това, което стана в предаването, става навсякъде в България и е масово. Мащабите са плашещи. Щях да го кажа наживо в предаването, но така и не успях да се "вредя" в постоянно заетата наземна телефонна линия.
В тази връзка, мога да помогна със софтуер за мобилно устройство, който да филтрира автоматично входящи обаждания за повече от 2 (или n) пъти в определен часови интервал. Даже може да има такива вече направени, може да се проучи, но мога да дам на някой студент като курсова работа да го направи, то е елементарно; но трябва да минете на андроид базирано мобилно устройство със сим карта. Мисля, че вече има технологии за запазване на стария номер, нищо, че минава в мобилна мрежа от стационарна в друга компания. Има и технологии, които конвертират сигнал от наземна телефонна линия към мобилно устройство с GSM модем, та и това е вариант. Вече в Andriod средата може да се подкара всякакъв софтуер, който да филтрира каквито и да е номера. Тази есен ще водя Мобилни приложения и ако някой студент избере тази тема за разработка, може да купя нужния хардуер и след края на семестъра да ви го даря на телевизията, при изявено желание. Ако никой студент не избере да го направи сам, мога и аз да го направя в някое упражнение като демонстрация пред тях (и без това се чудя как да им разнообразявам упражненията всеки път). Ако има автоматична филтрация на брой обаждания за часови интервал, както и слагане на "тролски номера" в черен списък, ще стане доста по-стегнато и хубаво и няма да се стига до такива неща. Имам и още една идея за софтуер, който може да се реализира в същото мобилно устройство, ако се върже към интернет през Wi-Fi например. Може коментари, които пристигат във фейсбук, да минават през гласов синтезатор и да се появяват като "обаждане", казани от гласовия синтезатор. Такова нещо не ми е известно досега да е правено по телевизиите и ще е интересно, ако може да се пробва, но първо трябва да проуча наличие на библиотеки за гласов синтезатор на БГ език и доколко могат да се портират в мобилна Андроид среда, а после и ние ще напишем научна статия за това в някое списание и ще "отчетем дейност". Мога да намеря и колеги ентусисти, които да съавторстват в статията. Но най-вече ще бъде една нелоша реклама за нас, че в този факултет се правят и такива неща и човек при желание може да научи как се правят нестандартни технически решения и има при кого да го научи. Ще се разбере дали е станало на края на есенния семестър.
Поздрави!
Здравейте, г-н Пашев,
Благодаря Ви много за писмото и за толкова интересното предложение. Ако желаете можете да дойдете във воденото от мен предаване и там пред зрителите да обявите и разусните предложението си (което сега ще препратя за всеки случай на г-н Евгений Тодоров - за да се запознае с него). Аз лично смятам, че предложението Ви наистина е много добро и е задължително да се реализира. Стига да има с какво да помогна в тази посока, съм готов да го направя.
А иначе сте много прав за господстващите у нас нрави, липсата на толерантност е широко разпространена, другата личност не се уважава, хората са изнервени, подвластни са на дребни емоции, поради което не виждаме и не работим за решаването най-важните и най-главните проблеми. Такава, за жалост, е ситуацията. Според мен средството е да се дебатира всекидневно и най-разгорещено, в тия дебати постепенно хората ще почнат да си влияят и позитивно и ще започнат да се променят.
Какво ще кажете обсъждания от нас проблем да получи гласност чрез съвместна публикация в моя блог и във Вашия сайт? Аз лично не виждам нищо лошо в това. Ако сте съгласен, защо да не опитаме? Кажете ли "Да", аз ще направя публикацията на писмата ни в блога си и Вие можете да препубликувате или да споделите публикацията.
Хубав ден Ви желая!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
1 коментар:
Директорката на ТЕТ Ленин в Пловдив се простреля сама в крака като уволни Грънчаров. Което свидетелства за необичайно ниското интелектуално ниво на тази калинка.
Публикуване на коментар