Из: Какъв беше най-големият провал на Прехода?, Автор: Георги Вулджев
... Тъжната реалност на нашия преход е, че в определен смисъл ние винаги бягаме от него. Първо го отлагахме до последно, докато ножа не опря до кокала, а след това искахме той да свърши възможно най-бързо и неусетно. Именно това имам предвид като казвам, че в големите успехи на прехода се съдържат и неговите големи провали. Той беше бърз – едва 10 години реално, но именно затова може да се каже, че беше и претупан.
Реформите бяха успешни, но недостатъчни. Без значение дали говорим за приватизацията на държавните дружества, за реформата в социалната система, реформата в здравеопазването, че дори и данъчната реформа – нито една от тези реформи не беше довършена. Да не говорим за проблемите с корупцията. Тези реформи бяха започнати, но впоследствие изоставени. А изоставянето им беше представено като тяхното „завършване“. Нашите политици и в по-широк смисъл нашето общество се задоволи със санитарния минимум от реформи. ...
... Големият проблем на българското общество 30 години след падането на комунистическият режим е, че сме изпаднали в летаргия на „стабилността“. Както и тогава, така и сега ни е страх от промяната. Страх ни е да сме амбициозни, страх ни е имаме визия за бъдещето. Това особено си личи от публикувания наскоро документ „Визия 2030“ на правителството, който уж представя визията на управляващите за развитието на България през следващото десетилетие. Що за визия? Не си губете времето да четете този безсмислен документ – визията за следващото десетилетие е просто да повторим последното.
Това означава, че визията на управляващите ни е визия за стагнация. Именно това е истинското значение на прословутата „стабилност“. Нашите политици не желаят да предприемат необходимото, за да се преборят, или поне да се опитат, с най-сериозните проблеми, които тлеят под повърхността на тази толкова блаженна евросубсидирана стагнация, пардон, стабилност. Демография, социална система, здравеопазване, парична политика, мястото на България в Европа и света дори – всичко се оставя на автопилот. Доколкото се прави нещо по тези теми, то е просто, за да се закърпят временно проблемите и да се отложи тяхното решаване. ...
... Крайно време е да се оттърсим от този робски манталитет и от измамно блаженната летаргия на „стабилността“, която просто прикрива упадъка ни, както в икономическо, така и в социално отношение. Политическата ни класа трябва да замени летаргията с амбиция. Българският народ има нужда от нова визия за своето бъдещо развитие. Има нужда от нова национална цел. Някакъв идеал отвъд дребнотемията и нискокачествения цирк, с който ни залива парламентарната политика. И трябва ясно да осъзнаем, по-добро и по-светло бъдеще за нас и нашите деца може да се извоюва само и единствено самостоятелно. То няма да дойде от Брюксел, няма да дойде от Москва, нито дори още по-далечния Вашингтон. Нашата история ясно показва това. Крайно време е да се поучим от нея. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
НАЧАЛО НА ДИСКУСИЯ:
Георги Георгиев: БЕЗПОЛЕЗНИ лозунги, призиви и съвети. Един народ за да тръгне напред и да се развива, трябва да има своя си "МОЙСЕЙ". Нямаме и затова сме една безполезна тълпа. Шмекерите се изреждат да ни лъжат, знаем виждаме, но сме безсилни. След... "цървулите" предвидливо изтребиха цвета на нацията. Сега плевелите задушават появяващите се... алтернативи.
Georgi Penev: Хубава статия, но не разбрах какво конкретно и по какъв начин да се направи. На думи е лесно, но на дела?
Ангел Грънчаров: Как практически да се направи промяната към добро, това питате, нали така? Напълно е прав авторът, това, което е главното, е да се освободим от робския си манталитет, иначе казано, да направим нужното да си променим съзнанието така, че да заживеем с ценностите на свободата! Това е този значим вътрешен поврат в душите, без който никаква промяна в битието ни, в начина ни на живот не може да настъпи. Манталитетът обаче се променя много трудно, това не е дреха, която можеш да свалиш и да наденеш нова.
Просвещение, възпитание, нов, качествено различен тип, т.е. съвременно, човечно, свободно образование (нашето държавно и социалистическо по естеството си образование непрекъснато произвежда роби, а не отговорни, пълноценно живеещи, свободни личности, взели в ръцете си своя живот!), медиите също могат да играят значима роля в този процес на освобождаване на съзнанията от догмите, навиците, предразсъдъците, илюзиите на несвободата, на робското пренебрежение на самите себе си, в което толкова сме затънали. Моята теза за спасението на България и българите е: непосредствена и практическа РЕАЛНА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ, Т.Е. ДЕКОМУНИЗИРАНЕ (ЛИБЕРАЛИЗИРАНЕ) НА ОТНОШЕНИЯТА не само в училищните общности (нали там се "коват кадрите"?!), но и във всички организации и форми на съвместен живот (партии, синдикати, бизнес организации, фирми, самите държавни органи и прочие), навсякъде основна форма на живот следва да станат дебатите, търсенето на истината, на разумното, пълноценните изяви на личностите, насърчаването на творчеството, а не потискане, убиване, смазване на индивидуалната енергия и инициатива!
Тази е същината на този КАРДИНАЛЕН ДУХОВЕН ПОВРАТ, който ни предстои, без който сме загинали. Трябва да проведем (да, ние всички, стига да имаме съзнание, богато с ценностите на свободата, на свободния живот!) нещо като ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДУХА НА БЪЛГАРИЯ, доколкото изобщо сме го имали този дух, щото не е тайна, че преобладаващата част от народа ни, какво да крием, почти винаги е била отдадена на робуването - щото без свобода по-лесно се живее, но за сметка на това не може да се живее ДОСТОЙНО, както подобава за човешките същества!
Затова ПОВРАТЪТ КЪМ СВОБОДНИЯ ЖИВОТ означава да победим безразличието, инертността, пасивността, чакането някой друг да ни "оправи", ето, ние пък образувахме ОБЩНОСТ НА НЕБЕЗРАЗЛИЧНИТЕ, иначе казано, на разбиращите що е свобода ГРАЖДАНИ и ЧОВЕЦИ! Всъщност предстои ни фатално важен процес на ОЧОВЕЧАВАНЕ, щото робът не е човек, робът е пародия, карикатура, жалка картина на нестаналия все още човек!
Това е накратко нещото, което ни предстои да направим. Има ли личности сред вас с манталитет на борци за свобода? Има ли сред вас личности, готови да станат нещо като апостоли на свободата? Или сме само робски настоени мижитурки, които са заети само с това да търсят оправдания и обяснения (извинения) за своята инертност и за своето безразличие, за своето безличие, за своята безличност?
А ВИЕ КАКВО МИСЛИТЕ?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар