Как комунистите "узакониха" противоконституционното премахване на монархията в България - и ликвидирането на демокрацията?

РЕФЕРЕНДУМЪТ ОТ 1946-та УЗАКОНЕН С ИЗНУДВАНЕ, Автор: Константин Д. Костов

На 26 юли 1946 г. Народното събрание приема Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република. Формулиравката е многозначителна и предопределяща резултата. Организирането и провеждането на референдума, който от държавноправна гледна точка е противоконституционен, се осъществява в обстановка на масирано въздействие, заплахи,и фалшифициране на резултатите Изнудването достига до най-високия етаж на държавната власт – Регентството.

РЕГЕНТЪТ-КОМУНИСТ

Регентският съвет е тричленен. Най-влиятелен между тях е Тодор Павлов. Като емигрант той е преподавал в така наречения Московски институт за червена професура. Член е на Комунистическата партия – БРП /к/. Като такъв той често посещава Централния комитет на своята партия, където дава отчет и получава инструкции.

В свои спомени, вече като бивш регент, Тодор Павлов споделя за подхода си за сработване с останалите двама свои колеги, чиито идеологии и политически възгледи значително са се различавали от неговите. “Цвятко Бобошевски – разказва Тодор Павлов - беше врачански първенец или казано модерно елит, а простонародно – чорбаджия. Той беше битувал в буржоазни реакционни партии и движения, включително дори и в Сговора /Народен сговор – политическа организация, взела участие в преврата на 9 юни 1923 г. – б.а./, но беше дълбоко убеден русофил и славянофил. Аз поддържах съзнателно тази негова “линия“ и при всички случаи, когато Венелин Ганев започваше да възразява и да се съпротивлява на някои нови мероприятия на властта и закони, използвах русофилските чувства на Цвятко Бобошевски, подписвахме двамата съответния документ и след това атакувахме отдясно и отляво Венелин Ганев, който в повечето случаи отстъпваше и също подписваше документите.”

За да влезе Законът за допитване в сила той трябва да бъде публикуван в Държавен вестник. Преди това има една последна формалност. Той трябва да бъде подписан от тримата регенти. Но се явява неочаквана пречка. При указа за референдума изпитаният метод на Тодор Павлов не дава резултати. Регентът Ганев е категоричен. Подготвеният закон противоречи на действащата Търновска конституция. Поради това като юрист той не може да постави подписа си под такъв документ.

Раздразнен, завърналият се от емиграция в края на 1945 г.

Георги Димитров изисква от Трайчо Костов в качеството му на секретар на Ц К на БРП /к/ да вземе мерки за преодоляване на конституционната пречка. Ето как се развиват след това събитията по спомените на професор Тодор Павлов.

”Един ден – разказва бившият регент – Трайчо Костов ме повика в кабинета си в ЦК и ми каза ясно и просто – в срок от 24 часа Венелин Ганев да подпише указа и утре вечерта да докладвам за това. Право да си кажа смутих се, защото бях използвал всички възможности да убедя моя колега да сложи подписа си. Всичко беше напразно.

- А може ли така – казах – като направих с ръката жест, който бащите и майките правят, когато искат да “поучат“ немирните си дечурлига.

- А-а, не, какво говориш! Той е регент, цяла Европа ще писне, че комунистите бият регентите в България! Може ли така?! И дума да не става!

- Но тогава?”

Секретарят на ЦК мълчаливо вдига ремене, което означава “ Твой проблем “. После сваля очилата си, изтрива ги внимателно с кърпичка и намествайки ги върху носа си отсича: “ Това е – срок 24 часа ! “

Силно притеснен, Тодор Павлов напуска сградата на ЦК, която тогава се намирала срещу сегашната Софийска опера. Изкачвайки стръмната улица, водеща към Регентството, той измисля спасителен за него план. Урежда среща с доверено лице, работещо в Столично финансово управление, от което изисква незабавна пълна справка за материалното състояние на именития професор-юрист – какви имоти притежава, какви данъци плаща. След това вдига телефона си и разговаря с директора на Българска народна банка. От него също изисква справка. Какъв е размерът на влоговете по банковите сметки на името на неговия колега ? Има ли той някакви други авоари ? Какви са чуждестранните му влогове?

Оказва се, според думите на Павлов, че Венелин Ганев имал огромни парични влогове, получени от много високите хонорари, които получавал при защита на големи имуществени дела. Освен това , пак според думите на Тодор Павлов, на името на същия имало депозирани на съхранение голямо количество злато, тъй като професорът по търговско право често искал хонорарите да му се изплащат със златни монети, вместо в банкноти. Колкото до чуждестранните влогове банката не разполага с подобна информация. Но и това според Тодор Павлов не е никак малко.

На другия ден, във видимо добро настроение, той влиза в кабинета на своя сърегент, дружески стиска ръката му и делово уточнява целта на посещението си. Следва разговор между двамата, който предаваме така, както е възпроизведен в спомените на Павлов.

- Драги професоре, решаваме ли проблема с указа? –изстрелва въпроса си той.

- Та той е решен – е отговорът. Аз вече казах, че няма да го подпиша!

- Аз пък смятам, че ще го подпишеш.

- Защо смяташ така? – усмихнат пита събеседникът му

- Защото знам какви данъци имаш, защо ги плащаш в Столично финансово управление, какви авоари в злато имаш в Народната банка и какви авоари имаш зад граница. Последното не ми беше дип-дип известно, но аз го използвах, за да увелича впечатлението от моето съобщение. А впечатлението беше наистина трудно описуемо.”

Ганев, според думите на Тодор Павлов, прибледнява и неспокойно се раздвижва в стола си. За да прикрие обзелото го вълнение, продължително намества очилата върху носа си. Накрая, окопитил се, пита : “А-а, така ли, така ли се спазва личната тайна в нашата нова държава?“

- Остави въпроса за тайните – безцеремонно го отрязва колегата му. После безмилостно продължава: ”Целият въпрос е там, че може да се намери някой не особено вежлив прокурор да те даде под съд за незаконно забогатяване, а може утре, други ден да тръгнат под прозорците работнически и други маси с викове: “Долу регентът Ганев!“, “Да се махне от Регентския съвет регентът Ганев!“ и т.н. Аз например имам зад гърба си Българската комунистическа партия, Отечествения фронт, профсъюзите, и т.н. и т.н. А ти какво имаш зад гърба си ?"

Венелин Ганев става от бюрото си, неспокойно се разхожда, пак сяда, подпира челото си с ръка и мълчи. Нещата действително могат да се развият точно по сценария, описан преди малко от професора-марксист. Във всяка правова държава да си богат и имотен и да плащаш данъци за това, е много добра атестация. Но не и в България, която вече е тръгнала по пътя на болшевизацията. Тук имотните са недолюбвани и не е никакъв проблем да бъде организиран митинг под прозорците на дома ти, където с революционен патос да се искат поста и главата ти.

- Господин професоре – прекъсва мълчанието Тодор Павлов – струва ми се, че най-правилно ще бъде във всяко отношение да не си нарушаваме приятелството, да не нарушаваме целостта на Регентския съвет и да продължаваме досегашната негова, общо взето, полезна линия.“

След това преминава към множествена форма на обръщение и заключава: “Следователно Вие ще подпишете указа! Няма друг изход! Нима не разбирате това?“

Следва ново мълчание. По челото на Венелин Ганев избиват капки пот. Но отговорът е предрешен. С или без регентски подписи референдум ще има.

- Да, ще го подпиша - казва той. После с горчивина добавя: “Видя се тя, демокрация – каквато рядко е имало в историята!“

Тодор Павлов не се впечатлява от възмущението на колегата си. Доволен, той се отправя със служебната си кола към Централния комитет и докладва. Задачата е изпълнена.“ А как го убеди, как го накара да подпише? – усмихнато пита Трайчо Костов. “Е, това вече е професионална тайна!“ – многозначително и със самодоволна усмивка му отговаря регентът, чиято длъжност след седем седмици ще стане излишна.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo