Защо у нас, в България, всички в някаква степен сме роби?

Думата "работа" идва от "раб", т.е. от "роб", забелязали ли сте това? Ето едно най-леко разсъждение, показващо и доказващо защо у нас робството (робуването) е на такава почит - и е така разпространено:

Когато работиш на някой и той ти плаща за работата, ти не си негов роб, ти си му наемен работник или служител, нали така? Само ако обаче той ти плаща достатъчно (и справедливо) за твоя принос, тогава не си му роб; ако обаче ти плаща мизерно, ако ти плаща само малка част от работата или от приноса, тогава вече ти му робуваш за останалата незаплатена част от твоя принос. (Щото роб е оня, който работи без да му плащат за изработеното!)

Заплатите у нас са мизерни, в степента, в която не ти заплащат труда, но ти продължаваш да им работиш, ти си роб. На това основание може да се каже, че у нас, щом се примиряваме с такива жалки заплати, всички почти сме роби (с изключение на тези, които, като не ни заплащат труда, са наши господари, те ни крадат от труда!).

В западните страни обаче заплатите са значително по-страведливи и затова там хората са в същата степен по-свободни. Затова и мнозина българи избягаха на Запад - за да избягат от робуването.

Ние, дето си стоим тук и се задоволяваме с мизерните си заплати, сме роби, обичаме си робуването и дори сме благодарни на господарите си, че ни крадат от труда...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo