Приятно четене, приятни размисли ви желая!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
10 коментара:
Днес в училище не може да трупаш знания. Просто става пилеене на време, децата шумят, увъртат, чакат да чуят не компетентните слова на учителя си, а звънеца.. Завърших гиммназия 1981г. Не сме имали нито един учебен час като този. Не казвам, че всички ученици са били отличници, но нито един не си е позволявал да шуми , да празнослови или да излиза по време на часа .
Точно така! Такъв батак никога не е имало, защото имахме респект - към учители, родители. Чудя се защо изобщо ходят на училище. То изообщо нищо не става от тях!!!
Учениците нямат респект, защото учителят не може с нищо да ги "накаже". До четвърти клас нямаме право да ги оставяме да повтарят и това е по закон, не защото някой директор си е наумил това.
В къщи естествено това се говори и учениците си го знаят. И когато ги караш да учат те ти обявяват: "Знам, че не можеш да ми пишеш двойка и да повтарям, няма да уча".
Естествено обръщаш се към родител и споделяш това. Ответната реакция е: "Ами ние в къщи не можем да се оправим". Отново топката е в полето на учителя.
Той решава да дава повече домашни, може пък от пет задачи да реши три. Да, ама не.... Родителят се обажда възмутен:" Как може така да натоварваме отрочето? То не може така! Изморява се. А те като се приберат в къщи не искат домашни да решават, а да си починат.... " Ако имаш неблагоразумието да настояваш да учат повече, може и честитка от РУО да получиш, защото възмутения родител е подал жалба там. Съответно те се съзират и идват на проверка да проверят кой е този учител, който е имал неблагоразумието да изтормози така бедния родител и нещастният ученик. Започват се едни проверки, писане на протоколи и доклади.... Естествено ученикът "Х" като нищо не е научил до четвърти клас става по-зле от пети нагоре, ама нали нямаме право да ги товарим и да повтарят, ще ги бутаме, пък много важно, че не знаят, така е по наредба... А защо е така!? Кой измисли тази простотия? Безумията са много, книга може да се напише, но винаги учителят е този, който е виновен...
Учител съм от две години, но сериозно се замислям дали да не отстъпя мястото си на някой знаещ родител, да вземе голямата ми заплата, да работи от сутрин до вечер, да носи работа в къщи всеки ден, а аз с две висши образования да стана продавачка в магазин и да взимам 1200 лв. и като се прибера да не мисля за уроци, контролни, проекти, анализи, да не съм буфер между сбили се ученици, оплаквания от родители и неуважение от деца.... Нищо не е като преди, но това зави си единствено от нас и отношенията ни един към друг! Ние позволяваме това безумие с малодушието си и с гледането в канчето на другия....
А запитвали ли сте се кск се чувдтват в тази ситуация учениците, които все пак искат да учат, интередно им е и имат някакви амбиции. Сега ще ви кажа, те се чувстват в АДА, ужасно се чувстват. Нямат защита от никой, най-малко от учителите, които се правят, че не виждат всичкия този абсурден хаос! Съжалявам да го кажа, но те са смешници не учители! Всичко става с тяхното мълчаливо съгласие. Будители били, мнооого ама много са далеч от тази дума!
Скъпи учители на 21-ви век - Я вземете да влезете в час и малко да осъвремените соц стила на преподаване и изливане на уроците, които между впрочем се мислят от едни от най-големите главоци в МОН и трагедията става пълна. Тия деца не са ние, нито са нашите родители, камо ли баби и дядовци. Тия деца са пренаситени от информация, засипани от визуални стимули и редица други интерактивни въздействащи елементи. Едно сухо и, извинявам се за израза, безумно скучно и тъпо преподаване на урок за Втората световна война по какъв начин ще остане в главите на тоя деца??? Вярно е, че възпитанието в сетете започва в семействата им, но уважението и любовта към ученето се дължат на учителите. С началото на първи клас тези деца започват да прекарват повече време с учителите, отколкото с родителите и тяхната функция е много, много важна в изграждането на съзнанието, мисленето и действията на детето. Сред съвременните учители има много, мнооооогооо малка част, които приемат работата си за призвание. Повечето са пълна сбирщина от неориентирани, току що завършили педагогика студенти, които бъкел си нямат идея как се гледат, камо ли как се учат деца. Другите са интриганти, защото, установих че учебните училища са сбирщина на интриги, игрички и лични интереси. Масово учителите не ги е еня за децата и положението е повече от трагично. Трагикомично е, защото въобще не им минава през акъла, че тия деца са следващото поколение, което трябва да ги издържа когато и ако станат пенсионери сегашните учители. Затова, мили учители, седнете си на задниците и почнете да мислите как да ги учите тия деца, така, че да им остава нещо в главите, а не само да пеете уроци одобрени от МОН, които в 80% от случаите са пълна плява!!!!
Да попитам след като всички учители "реват" колко е трудно, защо напоследък има бум на желаещи да запишат педагогика?! Ей така изведнъж решават, че това е тяхното призвание? Едва ли! Или то да взема да запиша една "пИдагогика", че там големи отпуските. Това, помнете ще доубие образоването! Напълно подкрепям казанто в предния коментар, че много малък процент са истинските учители-будители, другото е плява! Дори истинските учители напускат, защото не издържат да гледат този цирк!
Господин Грънчаров е учител- будител и точно затова именно него го уволниха!
Масово хората не знаят какво правят там , където са... В тази система просто се набиват на очи. Простотия и неадекватност. Повсеместна...Почваш от "не знам защо съм там" обекти в министерството и свършваш с децата, продуктът на тази " съвършенна " машина за идиоти , наречена: "Как да стана възможно най-тъп и дебилен".
Лесно е да се плюят учениците, лесно е да се плюят родителите, а в момента най-лесно е да сложиш примката на учителя. И какво се случва , топката лети от ръце в ръце, резултат няма и някой обира пешкира. Ихаа, ама наистина ли? Защо така? Ами просто е - защото по-лесно е да плюем. Да мислим решения , да си блъскаме главата на тема как да решим проблема заедно...понеже той е в нас (в теб; в мен ... във всички, които оставяме да бъдем водени за носа, понеже така е по-лесно ) ...не ... Зашо? Я чакай , тук има един, който ще ни е виновен ( без "виновния" да знае защо и за какво или знае , ама приема съдбата си стоически като ...
Хора...Хайде един път...Само един път погледнете в собствените си панички и тогава говорете и изказвайте "адекватни" мнения... Мнения ми не трябват на мен. Дайте насам решения философи такива примирени и наведени...
Ама веднага ви давам пример за съвременно преподаване на урок по Човек и природа - 90% от децата идея си нямат как изглежда голяма част от флората и фауната, за която учат в учебниците и 99% от същите ученици са със Смарт устройства в час. Елементарно, дори и не по правилата на МОН би било, учителят да накара децата да направят проект за заобикалящата ги среда, използвайки същите тия устройства. Да ги накара да отидат с родителите си на разходка в близкия парк и да снимат - кое дърво е гинко-билоба, как изглеждат листата му, кое дърво ражда жълъдите, кое е иглолистно и широколистни и т.н. Това е удар в десетката, защото хем ще изкара децата навън да се движат, хем обвързва родителите активно да участват в образованието на децата си, хем използват устройствата, за които се реве, че им пречат. После проекта се представя посредством Пауър-принт презентация на мултимедия, която почти всяка класна стая има в днешно време. Толкова ли е сложно или голям мозък трябва да го измисли това? Така се поставят в ръцете на децата истински умения, с които ще се научат да боравят в последствие и скучния урок по Човек и природа придобива съвсем друг смисъл за дете на 9-10 години. Който, гарантирам, ще запомни за цял живот.
Ама май е по-лесно да се действа по дифолт без никаква мисловна дейност между слепоочието...
Странното е, че колкото повече теехнологиите улесняват бита на човека, те му отнемат постепенно свойството да мисли и да се развива, което респективно се отразява и на подрастващите - имам чувството, че им е генетично вроден мързела и постигнето на лесните победи. Трудните не са по силите им - като ученето например...
Публикуване на коментар