Ilian Vassilev: Спомняте ли си приказката за трите плика на власттта? Борисов в момента точно е на етапа "пиши три плика", но той го разбира като "хвърли вината на Костов". Забележете, той членът на компартията, който отказва да се деполитизира, вижда "врагът" не в Лукановата пунтамара де/мо/ко/рация, чеда на която са по-голямата част от старото СДС - Луджев, Тренчев, Петко Симеонов, които просто осигуриха фасадата на трансфер на властта към новата номенклатура, не вижда проблем и подмина Виденов, наивникът на БКП, който пък доразви линията с фалита на банките и хиперинфлацията, която остави парите само в "правилните хора" точно преди приватизацията, и те разбира се купиха фалиралите по тяхно време и заради тях държавни дружества, реализирайки най-големия грабеж в историята. Междувременно минахме на "външно управление" - от МВФ и СБ, тоест загубихме суверенитет и трябваше да продаваме активи без опция да откажеш, и за всичко в този преход е виновна единствено и само правителството на ОДС, което е трън в неговите очи защото е антитеза на мишкуването с властта, на което сега сме свидетели и което направи, или поне се опита да направи реформи?!
Борисов все още изпитва комплекс за малоценност от Костов и от хората от онова време, особено от малкото, които не успя да купи, защото те винаги остават морален и политически репер за оценка на неговото управление. И там нещата са със все по-голям отрицателен знак. Дори социалистите признават, че единствените реформи са правени по онова време. Инерцията продължи, но без нови радикални реформи при правителството на НДСВ. Не че не опитаха, но Доган и личния интерес на хората на върха на властта там попречи държавническото да надделее над келепира. (Прочети ЦЕЛИЯ КОМЕНТАР)
Какъв извод си правите от това безспорно положение?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар