Разбира се, че има смисъл да сме човеци!

По повод на горното клипче получих едно трогателно писмо, което публикувам заедно с моя отговор:

Здравейте, г-н Грънчаров,

Изключително мило е включването от родното ви място. Преди време имахте едно друго излъчване на живо, когато пътувахте с Ники Димов към Смолян. Тогава каахте, че не сте ходили в Родопите и откривате нещо интересно и ново сега. Подобно на Вас, аз пък не бях путувала в североапада. Направихме го няколко пъти с моята дъщеря, към София, но не по магистрала, а по добрият стар път Белово, Костенец, Ихтиман, Вакарел, Елин Пелин, Подуене и СОФИЯ. Това го казах по инерция, запомнила съм го наиуст от времето, когато ходех в столицата с влак. До София не стигнахме, не тя беше целта на това пътуване. И тогава открих Долна Баня. Стори ми се приятно и различно местенце. И при всяко следващо пътуване, дъщеря ми ми казваше "Виж, минаваме през любимата ти Долна Баня.'' Известно време след това започнах да гледам вашите предавания и когато споменахте, че се и включихте от родната си къща, ми стана много мило. Не знам защо Ви разказвам това, но и досега ми е приятно. Има необясними неща. Градове, в които се чувстваш уютно, като у дома си без причина. Хора, кото са ти близки, без да се познавате. Ястие, което ти е непознато, но откриваш, че е много вкусно... Знам, че обичате дискусиите, но не всеки се чувства комфортно под прожектора. Аз по скоро съм слушателката, която си изкарва прекрасно във вашата компания от екрана. Направи ми впечатление един ден бяхте с вашата съпруга, вие се бяхте включили на живо, тя не знаеше и вие я успокоихте, казвайки мили неща, без да я показвате. Пак беше някъде на път - може би отново към Долна Баня. Нещо подобно съм и аз... и със сигурност ме разбирате. Сега Ви желая приятна почивка, в компанията на книгите и камината и до следващото предаване!

С очакване: И.

Здравейте, уважаема г-жо И.,

Много Ви благодаря за толкова трогателното писмо, с което ме насърчавате да продължа с това, което правя от години - защото ми показвате, че има смисъл в него. Да, очевидно има смисъл да бъдем човечни и да не крием човечността си от другите - защото, представяте ли си, това може пък да се окаже... заразително?!! А нима има нещо лошо в това повече хора да почнат да се "заразяват" от тази мания да бъдът себе си смело, да бъдат личности, да не се срамуват от индивидуалността и от раз-личността си?! Аз съм доста деформиран от това, че цял живот бях учител и възпитател на младите, ето, сега за мен моята "класна стая" е блогът ми - страницата ми във Фейсбук. И продължавам по тази начин битката си за едно човеколюбиво, правдолюбиво и свободолюбиво образование и възпитание. В този смисъл за мен, не крия, е много приятно това, че има хора като Вас, които са способни да оценят това, което правя. (А това, че има човешки изроди, които всеки ден ме плюят и обиждат, за мен е без особено значение, важното е че има такива като Вас!)

Та още веднъж Ви благодаря за подкрепата и насърчението! Това, че сте си дала труда да ми кажете какво мислите и чувствате е изключително ценно и важно за мен! Бъдете жива и здрава и ще се радвам все по-често да участвате в предлаганите от мен дискусии - било в Мрежата, било в телевизията!

Хубав ден Ви желая!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo