... Сдобилият се със седем обвинения Васил Божков реагира часове по-късно с изявление, в което се казва:
“Произнасянето на присъди не е работа на прокуратурата, а на съда.
Произнасянето на присъди от името на прокуратурата в ефира на национални медии е не само незаконно, но е и грубо погазване на конституцията и е характерно за управленията на нацистка Германия и комунистическия режим в СССР." (Източник)
Божков явно се брани от внушението за себе си, като поставя знак за равенство между нацистка Германия и комунистическия режим в СССР.
В централните новини на битиви фразата за “комунистическия режим в СССР”, като част от цитирания отговор на Божков, беше цензурирана. Репортерката спря само до “нацистка Германия”.
В споменатия официозен Канал 3 поне “спестиха” изцяло изречението, в което Божков оприличава нацизма на съветския комунизъм. И в други телевизии направиха същото, но поне не разчлениха изречението, а го “пропуснаха” изцяло. ...
... Божков може да всякакъв, но щеше да бъде интересно за популацията да чуе от негово име, че нацизмът и комунизмът са едно и също: дори Божков да не го вярва, дори да лицемерничи, дори да се оправдава по този начин за факта, че си е пазил на стената портрет на Георги Димитров и е пушил пури от кутия с лика на Че Гевара.
Държавното обвинение не само командва в държавните, но действа в синхрон и с “частните” медии, които обслужват кампанията на “прокурора на народа”. Обвинителната му медийна пледоария представя Обществения враг Номер едно като комунист, но в същото време не допуска да са чуе, че същият този враг на народа поставя на една плоскост нацизма и комунизма.
Кой сега е на(р)цист Номер едно в републиката!?
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар