Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 17 февруари 2020 г.

Съвсем незначителни житейско-морални дреболии


С колегата-блогър Георги Хаджийски си разменихме книги. Днес по пощата получих книгата му и веднага му изпратих поръчани от него две мои книги. Той прояви добрината да ми заплати моите книги (изпратил е пари за тях, сложени в пратката) и без да знае ме спаси за известно време в крайно тежкото положение, в което се намирам: за два-три дни решихме проблема за преживяването ни с безработната ми съпруга (също учителка като мен).

Да, но ето, аз сега отново съм му задължен - излиза, че неговата книга ми е сякаш подарък. Понеже книгата му е в ограничен тираж и е изчерпана, дали като я прочета да не му я върна - та да може да я даде на друг читател (и свой почитател)?

Такива работи. Знаете, че в моя (воден вече доста години) ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ си описвам преживелиците, та затова ви занимавам с тия незначителни дреболии, на които не бива да обръщате никакво внимание...

Хубава вечер ви желая!



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: