Георги Хаджийски:
Добро утро! 🙂
В тези абсурдни времена, ще се опитам да представя някои от най-абсурдните произведения, касаещи макар и само литературно твърде актуалната тема за оздравяването на човека и съграденото от него общество. И ще започна с един от основоположниците на съвременния абсурден екзистенциален роман - французинът от Алжирски произход Албер Камю, велик писател, журналист и общественик, роден на 7 ноември 1913 г. в Дреан, Алжир и починал на 4 януари 1960 г., Вилблевен, Франция.
Според френски виртуални издания епидемията от коронавирус е повишила над 10 пъти продажбите на неговата култова книга "Чумата", от която са подбрани няколко цитата:
"Всеки носи в себе си чумата, никой в света не е неуязвим по отношение на нея. И човек трябва да бъде непрестанно нащрек, за да не би в миг на разсеяност да дъхне в лицето на другия и да му предаде заразата. Вроденото е микробът. Останалото - здраве, честност, морална чистота, ако щете, е резултат от волята, която не бива никога да отпада."
"Разбрах тогава, че съм бил чумав през всичките тези дълги години, когато с цялата си душа съм вярвал, че се боря именно с чумата."
"От гледището на чумата, всички - от директора до последния затворник - бяха осъдени и за пръв път може би в тъмницата царуваше пълна справедливост."
"Нямам идея какво ме очаква или какво ще се случи, когато всичко това приключи. За момента знам единствено, че има болни хора и те се нуждаят от лечение."
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Добре де, потенциално всички сме "чумави", но ако спасение от "чумата" няма, то тогава страхът от нея и опитите да се "предпазим" (с оглед да се уредим да сме сред малцината щастливи оцелели!) не прави ли абсурда прекалено непоносим?! (В случая обаче все пак е доказано, че истинското спасение е да прекараш заразата, та организмът ти да се справи вътрешно с нея - и да си изработи имунитет!) Не излиза ли в крайна сметка, че е прекалено тъпо да се пазим чак толкова много от проклетата зараза?!
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Добре де, потенциално всички сме "чумави", но ако спасение от "чумата" няма, то тогава страхът от нея и опитите да се "предпазим" (с оглед да се уредим да сме сред малцината щастливи оцелели!) не прави ли абсурда прекалено непоносим?! (В случая обаче все пак е доказано, че истинското спасение е да прекараш заразата, та организмът ти да се справи вътрешно с нея - и да си изработи имунитет!) Не излиза ли в крайна сметка, че е прекалено тъпо да се пазим чак толкова много от проклетата зараза?!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
6 коментара:
Ангел Грънчаров безупречна логика! И все пак, ако се придържаме към сентенцията на самия Камю в есето му “Митът за Сизиф”, че абсурдът има смисъл само ако не го приемаме, както и си позволим да направим макар и само мисловна метафора на чумата не само с определена форма на обществено устройство, но и със самия живот, то тогава и нашите пътища за справяне с неговия проблем са два - да го приемем такъв, какъвто е или да го отхвърлим. А противоречивите идеи на Камю и до днес карат любителите на неговото творчество да се питат дали автомобилната катастрофа, в която намира смъртта си, е случайност или не.
Георги Хаджийски Всъщност чумата е метафора на живота и на ситуацията, в която се намира свободата ни - и ние, човеците, като същества, не можещи да си представят живота без свобода. Всъщност всеки един от нас може във всеки момент да умре, независимо от заразите; ето, Камю умира от автомобилна катастрофа, аз пък във всеки един момент мога да умра заради болното си сърце. (Всеки от нас, така или иначе, живее по Божие благоволение, по Божия милост!) Да не говорим за всички други рискове, които ни дебнат от всеки ъгъл: аз преди пет години се подхлъзнах в банята си и си ударих така жестоко главата, че след това лекарите трябваше да ми правят тежка животоспасяваща операция за изваждане на образувалия се в черепа ми хематом. Оцелях като по чудо. По тази причина ми се вижда възглупав страхът от смъртта и страхът от заразите. Разбира се, че трябва обаче да се пазим. Но не прекалено. И не да ставаме загубили разсъдъка си маниаци. Живота няма как да надхитрим. Освен това очевидно Господ ни изпраща изпитание, което ни дава шанс да покажем колко струваме. Тъпо е да се излагаме чак толкова, т.е. да демонстрираме, че сме жалки страхливци и мижитурки. Все пак трябва, бидейки мъже, да даваме пример на останалите...
От гледна точка на заложените в човешката природа инстинкти, нашите форми на реакция спрямо всеки проблем биха могли да бъдат сведени до две: приемане или отхвърляне. Отхвърлянето на проблема на пандемията в настоящия момент примерно чрез демонстративни разходки сред другите не е нито смелост, нито мъжество, защото ако приемем, че животът на човека дори и сам по себе си е висша ценност, то евентуалната посявка не е на живот, а на потенциална смърт. Подобна “смелост” е проява на комплекс за малоценност и подсъзнателна изява на вцепеняващ страх от смъртта, с типичен компансаторен механизъм разсейване на лошото в другите с оглед снемане на вътреличностното напрежение. Смелостта се превръща в мъжество, когато е свързана с разумен избор на живота и е във вид на действие, което го подкрепя, а не унищожава. От написаното разбирам, че Вие сте избрали живота, въпреки ужаса на страшната болест, което е проява на мъжество, отхвърляйки примамливите ласки на сладката и спокойна смърт, за което Ви поздрававам.
Георги Хаджийски
Георги Хаджийски Човекът е разумно същество, което означава много. Сам може да разбира, преценява, решава кое е правилно, кое е опасно, кое е разумно и прочие. За жалост у нас се смята, че хората по природа са дебили, които без заповед от винаги свръхумния държавен център не са способни да вземат решение за своя живот. И този център почва да издава заповеди, а от нас се иска само да изпълняваме без да мислим. Така се действа у нас. Нищо разумно няма в този модел щото свръхумният държ авен цантър е много възможно да греши. Аз съм привърженик на другия подход: нека всеки сам да бъде оставен да решава. Хората изначачално не са тъпанари, които могат само като стадото да изпълняват заповеди. Вярно, има и глупави хора, но от това не следва, че всички сме глупаци. Така че не бива да подценяваме човешкото общество чрез отричане на правото на човека да бъде свободен. тази ми е тезата. Надявам се ме разбрахте. Кое е смелост и кое е безразсъден авантюризъм в светлината на казанота, вярвам, разбрахте превъзходно. Апропо, никога не съм твърдял, че смъртта е нещо толкова ласкаво, сладко и пр., както сте го описал, иронизирайки ме...
Не.
Юнак до юнака, тъпак до тъпака! Мила моя майнольо, крадец до крадеца, лъжец до лъжеца.С пси-комплекси, майнольо,с "бизнес"интереси.И юнаци ,майнольо, малко са на брой,а новият селски цар,,майно льо,не е кат Шишман.Ничком пада той пред османский диван! (Не се отнася до конкретно лице, а по принцип)!Така че НИКОЯ ЛИЧНОСТ да не се чувства засегната!
Stefan Penou
Публикуване на коментар