Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 22 март 2020 г.

Как да разберем духа на нашата епоха?


Получих съобщение от млад човек, на когото преди години съм преподавал философия (той сега работи и живее в Лондон), в което той ме пита нещо, свързано с философията. Ето неговото съобщение, а после следва моя отговор до него:

Здравейте, г-н Грънчаров,

Срещнах една мисъл, която ме впечатли: "Мисълта това е война." Тази мисъл е свързана с едно философско откритие, според мен това е Третият Логос; след Аполоновият Логос, Дионисиевият Логос, както са дадени от Ницше, който ги открива в Древна Елада, идва Логосът на Кибела, женският логос. Какво мислите? Как бихте коментирал?

Здравейте, г-н ...,

Интересно е това, което казвате. Първо за "Третия логос", Логосът на Кибела. Аз не съм запознат с контекста, в който предлогате това нещо, но ще се опитам да го осмисля.

Ето какво намирам за Кибела: "Кибела е наричана още и Велика майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, на възраждащата се природа и на нейното плодородие. Олицетворява силите на природата, покровителка е на планините, горите и зверовете." И още: "Богинята обединява в себе си двата пола, в знак на това нейните жреци – гали, сами се скопявали." Аз съм писал за Кибела и за култа към нея в книгата си "Тайнството на живота". Всъщност култът към Дионис и този към Кибела са много родствени и се допълват. Вижте ето това:

"Дионисиевият ритуал включва пеещи и танцуващи хорове, както и шествия. Хоровете изпълнявали в чест на бога особен химн, наречен дитирамб. На процесиите, твърде весели и шумни, разнасяли фалос, символ на плодородието и обновлението на природата. Дионис повече от останалите богове подтиквал вярващите към мистичен екстаз, буйни гърчове и необуздано въодушевление; в това сигурно играе роля и виното, но не по-малко и селската традиция на веселите празници, които следват тежката работа през лятото и есента. Участниците в Дионисиевото шествие охотно се преобразявали в легендарните придружители на бога, сатирите, като обличали специален костюм – брадати, чипоноси маски, около бедрата кози кожи с опашка и изкуствен фалос." Мистериите на Кибела и тези на Дионис са родствени. Само дето тя наистина символизира женското начало. Или началото на Майката - Великата майка.

Защо нашата епоха да се свързва с господството на това трето начало? Аполониевото начало е мъжкото начало, началото на разумността, оразмереността, а Дионисиевото - на неукротимата ирационална жизненост или виталност. Тия две начала се борят за надмощие в историята на човечеството. Ту едното, ту другото взема превес. Тази именно неукротима женственост, алтернатива на оразмеряващото и примиряващо разумно начало, е женското начало. Разумът, разумността в наше време е разклатена, така ли? Или е много слаба, независимо от тиранията на науката и техниката? По тази причина хората вече не разбират живота, не умеят да живеят истински, пълноценно? Дали логосът на Кибела не е едиството, примирението на мъжкото и женското начало в образа на Майката? Или какво, то да не би да символизира тиранията на женското начало, което без "усмирителната риза" на мисълта (разума) е способно да извърши какви ли не поразии - и в живота, и в историята?

Заслужава си да се мисли още. Спирам дотук. А за "Мисълта това е война" какво да кажа? Звучи ми доста парадоксално това изказване. Мисълта като такава е израз на дейността на разума, нали така? Или поне на ума. (Умът и разумът в моето разбиране са твърде различни, разумът има неоспоримо предимство пред ума, пред интелекта, пред разсъдъка - понеже успява да задържи в себе си онова, което чувствата ни дават, затова разумността е по-богата по смисъл от разсъдливостта.) Научният, чисто позитивният ум-разсъдък-интелект е способен, на тази основа, да стори доста поразии - щото не му е по силите да обхване целостта на живота и човека. В този смисъл той е способен да предизвиква и войни. Но войната е нещо ирационално, нали така? Сблъскват се при войната неовладени от разумността сили, първични и неосмислени страсти от рода на гняв, омраза и прочие. Хората, ако мислят истински пълноценно, сиреч разумно, никога няма да воюват, голяма глупост е войната. Нещо такова се получи след изблика на Втората световна война. Европа осъзна, че войната е нещо, което може да бъде надмогнато. И разумно успяха да създадат Европейския съюз. Ирационалните, войнствени и разрушителни сили (в лицето на непостигналата своето разрушителна стихия на недоубития комунизъм!) успяха да се съвземат от тържеството на разумността и на либерализма и в лицето на кагебисткия путинизъм от известно време правят всичко да съсипят хармонията на западната демокрация, която е и разумна, и човеколюбива, и свободолюбива. Войната е нещото, пред което се прекланят путинците - прекланят се пред насилието, обожествявайки грубата сила, несвободата, агресията. Те раздухват съответните психози, от рода на тази, че целият свят искал, моля ви се, да руши и съсипва техния тъй "бляскав" руский мир. Европа пък, в лицето на разрасналата се бюрокрация, вътрешно страда от това, че разсъдъчното начало се мъчи да вземе превес - и да развали разумността и жизнеустойчивостта на демокрацията. А женското начало и крайно разсъдъчно, на него не е по силите да осигури този синтез на разумността, който е отреден на мъжкото начало. И прочие. Още много може да се мисли, но аз показах тук главното, като "опорни точки".

Интересно ми е да чуя (да прочета) как Вие възприемате казаното.

Всичко добро! До скоро!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: