Получих съобщение от млад човек, на когото преди години съм преподавал философия (той сега работи и живее в Лондон), в което той ме пита нещо, свързано с философията. Ето неговото съобщение, а после следва моя отговор до него:
Здравейте, г-н Грънчаров,
Срещнах една мисъл, която ме впечатли: "Мисълта това е война." Тази мисъл е свързана с едно философско откритие, според мен това е Третият Логос; след Аполоновият Логос, Дионисиевият Логос, както са дадени от Ницше, който ги открива в Древна Елада, идва Логосът на Кибела, женският логос. Какво мислите? Как бихте коментирал?
Здравейте, г-н ...,
Интересно е това, което казвате. Първо за "Третия логос", Логосът на Кибела. Аз не съм запознат с контекста, в който предлогате това нещо, но ще се опитам да го осмисля.
Ето какво намирам за Кибела: "Кибела е наричана още и Велика майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, на възраждащата се природа и на нейното плодородие. Олицетворява силите на природата, покровителка е на планините, горите и зверовете." И още: "Богинята обединява в себе си двата пола, в знак на това нейните жреци – гали, сами се скопявали." Аз съм писал за Кибела и за култа към нея в книгата си "Тайнството на живота". Всъщност култът към Дионис и този към Кибела са много родствени и се допълват. Вижте ето това:
"Дионисиевият ритуал включва пеещи и танцуващи хорове, както и шествия. Хоровете изпълнявали в чест на бога особен химн, наречен дитирамб. На процесиите, твърде весели и шумни, разнасяли фалос, символ на плодородието и обновлението на природата. Дионис повече от останалите богове подтиквал вярващите към мистичен екстаз, буйни гърчове и необуздано въодушевление; в това сигурно играе роля и виното, но не по-малко и селската традиция на веселите празници, които следват тежката работа през лятото и есента. Участниците в Дионисиевото шествие охотно се преобразявали в легендарните придружители на бога, сатирите, като обличали специален костюм – брадати, чипоноси маски, около бедрата кози кожи с опашка и изкуствен фалос." Мистериите на Кибела и тези на Дионис са родствени. Само дето тя наистина символизира женското начало. Или началото на Майката - Великата майка.
Защо нашата епоха да се свързва с господството на това трето начало? Аполониевото начало е мъжкото начало, началото на разумността, оразмереността, а Дионисиевото - на неукротимата ирационална жизненост или виталност. Тия две начала се борят за надмощие в историята на човечеството. Ту едното, ту другото взема превес. Тази именно неукротима женственост, алтернатива на оразмеряващото и примиряващо разумно начало, е женското начало. Разумът, разумността в наше време е разклатена, така ли? Или е много слаба, независимо от тиранията на науката и техниката? По тази причина хората вече не разбират живота, не умеят да живеят истински, пълноценно? Дали логосът на Кибела не е едиството, примирението на мъжкото и женското начало в образа на Майката? Или какво, то да не би да символизира тиранията на женското начало, което без "усмирителната риза" на мисълта (разума) е способно да извърши какви ли не поразии - и в живота, и в историята?
Заслужава си да се мисли още. Спирам дотук. А за "Мисълта това е война" какво да кажа? Звучи ми доста парадоксално това изказване. Мисълта като такава е израз на дейността на разума, нали така? Или поне на ума. (Умът и разумът в моето разбиране са твърде различни, разумът има неоспоримо предимство пред ума, пред интелекта, пред разсъдъка - понеже успява да задържи в себе си онова, което чувствата ни дават, затова разумността е по-богата по смисъл от разсъдливостта.) Научният, чисто позитивният ум-разсъдък-интелект е способен, на тази основа, да стори доста поразии - щото не му е по силите да обхване целостта на живота и човека. В този смисъл той е способен да предизвиква и войни. Но войната е нещо ирационално, нали така? Сблъскват се при войната неовладени от разумността сили, първични и неосмислени страсти от рода на гняв, омраза и прочие. Хората, ако мислят истински пълноценно, сиреч разумно, никога няма да воюват, голяма глупост е войната. Нещо такова се получи след изблика на Втората световна война. Европа осъзна, че войната е нещо, което може да бъде надмогнато. И разумно успяха да създадат Европейския съюз. Ирационалните, войнствени и разрушителни сили (в лицето на непостигналата своето разрушителна стихия на недоубития комунизъм!) успяха да се съвземат от тържеството на разумността и на либерализма и в лицето на кагебисткия путинизъм от известно време правят всичко да съсипят хармонията на западната демокрация, която е и разумна, и човеколюбива, и свободолюбива. Войната е нещото, пред което се прекланят путинците - прекланят се пред насилието, обожествявайки грубата сила, несвободата, агресията. Те раздухват съответните психози, от рода на тази, че целият свят искал, моля ви се, да руши и съсипва техния тъй "бляскав" руский мир. Европа пък, в лицето на разрасналата се бюрокрация, вътрешно страда от това, че разсъдъчното начало се мъчи да вземе превес - и да развали разумността и жизнеустойчивостта на демокрацията. А женското начало и крайно разсъдъчно, на него не е по силите да осигури този синтез на разумността, който е отреден на мъжкото начало. И прочие. Още много може да се мисли, но аз показах тук главното, като "опорни точки".
Интересно ми е да чуя (да прочета) как Вие възприемате казаното.
Всичко добро! До скоро!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар