Георги Хаджийски: «Проклета да бъде красотата, защото е безсърдечна и никак не я е еня за мъката на човека.»
Отрывок из книги "Алексис Зорбас" на Никос Казандзакис. Этот материал может быть защищен авторским правом.
Георги Хаджийски: «Изглежда, че човешкото сърце е една затворена, пълна с кръв яма и когато тя се открие, всички жадни и безутешни сенки, които непрекъснато се струпват около нас и затъмняват въздуха, се втурват да пият, за да оживеят. Втурват се да пият от кръвта на сърцето ни, защото знаят, че друго възкресение не съществува.» (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
1 коментар:
За съжаление, г-н Грънчаров, нашето общество е прекалено изтерзано и навярно затова - силно политизирано. От своя страна, политиката е превърната в средство за лично облагодетелстване и осигурявайки в тази си битийност огромна възвръщаемост на вложената лична енергия, време, средства, привлича в обятията си твърде много нарцистични личности, които при други условия биха могли да разгърнат не малък творчески талант в редица други области. Нещо повече. Понеже в момента нашата политика е направлявана от мъдрия афоризъм “аз съм прост и вие сте прости и затова ме избирате”, което разбира се, както твърди и колегата Умберто Еко, е и Италианско, а и общоевропейско политическо явление, прегърналите нейното практикоприложно правене личности не блестят с особени интелектуални качества и навярно затова неразбирани, недооценени, отритнати, хората на духа у нас - интелектуалците, творците, мислещите, са натикани в най-мрачния обществен ъгъл, а онова което могат да правят и което винаги и навсякъде се нуждае от огромна социална подкрепа за да го има, е оставено на самотек. Жалко за хартиеното издание на списание “Идеи” - беше хубаво, имаше текстове, които ми харесваха. Днес обаче живеем във виртуална епоха. Днес много интелигентни и мислещи хора и у нас, които има какво да споделят с другите, го правят - в социалните мрежи, в блогове и сайтове, пълноценно възползвайки се от огромните диалогични възможности на този вид публицистика. Виртуалността налага и цялостна промяна на епистоларността - и като вид, и като форма, и като изказ - с малко думи трябва да се казва много, при това - по увлекателен и интересен начин, за да може онова, което искаме да споделим, да бъде конкурентоспособно в информационната лавина, която всички ние създаваме. А иначе мислищите, духовнопросветените хора, са били кът винаги и навсякъде - не само у нас, и затова трябва да ги ценим - те творят най-голямото социално богатство.
Георги Хаджийски
Публикуване на коментар