Иде ли смъртта на българското "образование"?

Учениците и студентите ще бъдат изпитвани дистанционно и това ще сложи логичния край, ще предизвика смъртта на BG-"образованието".

Ето защо: в българското "образование" (то е менте, то е чалга, то е пунта-мара, както и всичко останало!) най-важното е оценката, всичко се върти около нея. Да, но при дистанционното изпитване е много сложно да се различи кой мами (преписва) и кой наистина нещичко знае. Според мен истински знаещите, научилите матрьяла в тази обстановка, в тези условия ще се броят на пръстите на едната ръка, а лъжещите, че нещо са учили, т.е. преписалите, ще са целият легион. На повечето от учителите и преподавателите в университетите слабо ги вълнува преписали ли са изпитваните или нещо знаят, т.е. слабо ги вълнува каква е истината, а и да ги вълнува, не щат да си създават излишни главоболия.

По тази причина тази година МОН ще отчете "бляскави резултати" и на изпитите, и на матурите, и на всичко: масово ученическият и студентският народ ще стане "отличници". Когато всички са "отлични" никой не е наистина отличен. Това именно е краят, смъртта на това, което се нарича "образование" у Нашенско. На следващата "учебна" година може направо да им пишат 6-ците, т.е. просто без да се лъже, без да се имитира "дистанционно учене" да им сложат в самото начало фалшивите оценки. Но цялата пунта-мара е за това преподавателите да си получав заплатите, имитирайки, че нещо уж правят.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo