Защо съдбата ми не просто не е "не за завиждане", но и е направо щастлива?

Георги Пашевъ: При липса на обективност, винаги има поне 2 гледни точки.

Ето например един френд у фейсо е уволнен учител. Бившите му шефове викат, че е уволнен поради некадърност; а той вика, че е уволнен по политически причини.

Така като го гледам, не ми изглежда чак толкова некадърен, колкото твърдят бившите му шефове.

Затова, би трябвало такива случаи да минават през отделна комисия от случайно подбрани и независими негови колеги учители, подбрани от компютър случайно, които да оценят дали е кадърен или не. И ако кажат, че е кадърен, тогава да си го върнат на работа.

Svetla D. Zapryanova: Той и Пеньо Пенев е минавал на няколко комисии ама кел файда... Когато обществото е малоумно, нищо не помага.

Вчера ми убиха гълъбчето дето го "барах" и не, че им пречеше...

Nikolay Aleksandrov: Като в Америка... жури!

Ангел Грънчаров: Значи казвате, че на пръв поглед погледнато не съм чак толкова некадърен! :-) Това за комисия от даскали, която да проверява и удостоверява кадърността на даскалите знаете ли докъде ще доведе в нашенските родни условия?! Досещате ли се какво ще стане тогава с истински кадърните учители след като съдбата им бъде оценявана от "другарски съд", чиито състав е определян от общо взето съвсем посредственото и завистливо мнозинство?!

Георги Пашевъ: Не четете Грънчаров, не четете. Писал съм случайно подбрани от компютър от различен град на вашия. Вероятността да ви познават, че да ви завидят, е съвсем ниска. Да не говорим, че вашата съдба не е никак за завиждане от който и да е. Освен това, ако сред учителите не могат да се намерят 5 обективни човека, значи без това няма смисъл да се прави нищо.

Ангел Грънчаров: Грешите, Пашев, грешите. Моята съдба е за завиждане, помислете малко. А какво е това "обективен човек" е същинско чудо на чудесата. Между другото, Вие самият, бидейки академик, подготвяте, предполагам, бъдещи учители, давате ли си сметка какво значи пък това?! А това как ще се определят даскалските трибунали, определящи съдбата и квалификацията на учителите, няма никакво значение, предвид общата принципна несъстоятелност и пълната поквара на системата.

Георги Пашевъ: Аз преподавам само в специалности от направление 4.6 Информатика без педагогика. Т.е. няма как да съм преподавал на бъдещ учител, освен ако някой от колегите не е решил и не реши по-късно да изкара специализация.

Ангел Грънчаров, не може всички учители до един от всички градове да са толкова покварени.

Ангел Грънчаров: Георги Пашевъ Учителите са покварени доколкото трябва да обслужват една покварена и абсурдна система. Който от тях дръзне да нададе глас срещу тази базисна поквареност, го опраскват, щото мигновено е станал чужд елемент, заплашващ монолитната здравина на системата. А системата се крепи на послушание и принуда, на насилието, на страха. Типовият и кадърен, според догмите на "образователната" система на Мутроландия, е учителят, който е "от наште", т.е. не се различава от духа на системата, изискваща да бъде обслужвана от мижитурки. Аз затова Ви казах, че съдбата ми е за завиждане: аз имам най-ценен атестат, най-голямото признание, мен такава система ме определи като "пълен некадърник", което фактически сещате ли се какво означава?! :-)

Георги Пашевъ: Тука има поне 2 оси, които се преплитат. Едната е кадърност - некадърност, а другата е мижитурка - свободомислещ човек. Човек може да бъде мижитурка и що годе каъдрен, а може да бъде и свободомислещ и що годе некадърен, понеже смятам тези две променливи за взаимно ортогонални (независими) една от друга. Виждал съм хора и от четерите квадранта на тази координатна система. Дори и в ПУ имам един колега, който е нещо като анархиста - бунтар, който не си мълчи на шефовете.

Между другото, и моя милост не мълчи на шефовете и мога да извикам (другия) бунтар да го потвърди.

Ангел Грънчаров: Георги Пашевъ Но в нашите родни условия давате ли си сметка как стои положението с некадърността и кадърността? Наште са кадърни, ненаште - некадърни. Ненаши са тия, които се ползват от свободата. Властта е на тия, които изискват подчинение, сиреч, свободомислещите изначално са ненаши. Ненаште биват опраскани когато с действия застрашат статуквото. Плямпотещи за свобода "бунтари", добре вградени в системата и не застрашаващи я с нищо, разбира се, са наши и по тази единствено причина са кадърни. Забелязвам, че още най-старателно избягвате тъй неприятния за Вас момент около това защо определихте съдбата ми като "не за завиждане". Нима Ви е страх да кажете нещо, което да Ви идентифицира като ненаш?! :-)

Георги Пашевъ: И тука Николай по-горе правилно се сети, че случайно подбрани даскали от гилдията от чужди градове, които едва ли ви познават са равносилни на жури 🙂 Това понятие жури къде го има? В англосаксонското право. Няма нужда да измисляме топлата вода.

Георги Пашевъ: Естествено, че мисля, че съдбата ви не е за завиждане. Няма какво да си кривя душата, директен съм. Ако преди да ви уволнят дойде вашето Аз от бъдещето и ви каже: знаеш ли, че след Х години ще си бодигард на минимална заплата, няма да имаш стаж за пенсия, ще трябва да доработваш физически труд; вместо да се занимаваш с признанието на живота ти: да контактуваш с ученици; нямаше ли да се замислите дали да не промените нещо, така, че да не се случи това?

Ангел Грънчаров: Георги Пашевъ Чудно е, че казвате това при положение, че твърдите, че сте бил християнин. Мисля, че на самия Христос се бяха случили доста по-неприятни преживявания от моите. Не с единия хляб (за нашите условия: не само с кебапчета!) живее човекът. Моите изпитания са нищо в сравнение с истинското признание, което получих и то от най-злостните си врагове: според догмите и стереотипите на доказано неефективна, порочна, сгрешена в корена си "образователна" система аз официално бях провъзгласен за "пълен некадърник", наистина ли не разбирате колко голямо признание се крие в тази квалификация?! Тези, които ми я дадоха, най-вероятно не могат да сфанат какво точно направиха поради крещящ умствен и нравствен дефицит, но Вие, след като съвсем не сте глупав, мисля, че бихте могъл да схванете и да признаете, че истината е съвсем друга: тъкмо моята съдба е за завиждане. Изпълних си дълга - и продължавам, докато имам сили, да си го изпълнявам, дай Боже да имам още известно време за да поработя още малко на тази земя. Та ето докъде води страха Ви да не би, не дай Боже, да проявите известно достойнство и да признаете нещо, което е така близко до ума, и то само защото се плашите да не би да Ви идентифицират като ненаш, т.е. като съчувстващ към един дисидент спрямо системата като мен - и към един репресиран от властта философ, учител и човек.

А и изглежда се самоидентифицирахте като материалист, сиреч, като нехристиянин... иначе положително в този смисъл сте от наште, сиреч, ще имате "съдба за завиждане", различна от моята.

Георги Пашевъ: Какво трябваше да кажа, за да ме наречете нематериалист и християнин? Може би трябваше веднага да напусна ПУ и да се оттегля в манастир или поне в гората като Свети Иван Рилски :) И да се откажа от плътските удоволствия, най-вече. И да изгния в гората, непризнат от никого. И после да се намери някой случаен и да каже историята ми на поповете и белким ми напишат житие за светец. Да, ама не става така в живота на средностатистическия човек. Животът на обикновения човек е низ от компромиси между 2 или повече крайности и ние трябва да живеем с тия компромиси, вместо да се правим на морални девственици, както вие сам казахте по друг повод.

Ангел Грънчаров: Георги Пашевъ Не, сега вече се опитвате да ме иронизирате и пародирате. И то не толкова мен, а самата християнска представа. Аз също не съм станал аскет и не съм отишъл в гората. Аз също живея в този свят и спазвам законите му. Но добре знам, че има и друг свят. И затова дръзнах да не стана мижитурка. И в ПУ, и в училищата досега блажено щях да си мижитурквам и дори най-вероятно щях вече да съм професор ако бях направил навремето някои компромиси, за които обаче трябваше да платя жестока цена. Не ги направих, тръгнах по много стръмен, каменист, трънлив и прочие път. Пак платих известна цена, но съвестта ми е чиста. Не знам дали можете да си представите колко леко е на душата когато човек не си е жертвал достойнството.

Георги Пашевъ: Аз пък твърдя, че можеш хем да не си жертваш достойнството, хем да станеш хабилитиран (доцент или професор): демек, хем агнето цяло, хем вълка сит :) Има и такива примери и смятам аз да се наредя сред тях. Да не говорим, че вече съм събрал около 40% от нужното за доцент в "точки" по "новия закон" :)

Ангел Грънчаров: Ще Ви кажа един случай, той е показателен. Малко преди да дойде 1989 г. стана историята около Петър Манолов. Дисидента и "предателя". Партията нареди в катедрите на ПУ да се проведат разгромни заседания, на които Петър Манолов да бъде осъден и представен като "злостен некадърник", вреден за щастието и комунистическия начин на живот и прочие. И мерзавците, които не знаеха, че след няколко месеца комунизмът ще иде по дяволите, почнаха да се надпреварват да го хулят. И да се подписват под декларация, осъждаща го като народен враг. Аз, разбира се, не сторих това, не се подписах, даже казах, че не мога да приема, че Петър Манолов само защото не е причастен към комунизма, непременно трябва да е и некадърник като поет. Стана скандал и бях освиркан. Други, бъдещи "демократи" обаче (няма да споменавам имена, някои от тях ставаха и ректори!) си опетниха името с участие в публичното оплюване на Петър Манолов, Бог да го прости! Същото, което се случи с Петър Манолов, имах щастието 25 години по-късно да се случи и на мен. Комунизмът изобщо не е мъртъв, противно на всеобщото мнение е доста жив, аз го определям като вампирясал.

Георги Пашевъ: Тази история, която описахте тук, в наши дни е невъзможно да се случи: първо, няма толкова организирано задкулисие. Унито е разделено на малки враждуващи групички, които трудно се обединяват в едно. Второ: вече има обективни критерии, по които да те гонят, а не политически. Трябва да те изкарат некадърник. Но ако знаеш как да се защитиш, няма как.

Ангел Грънчаров: Георги Пашевъ Който не е от наште, по презумпция е некадърник щом властта е наша. Всички "кадърни" се обединяват когато някой "некадърник" застраши с ДЕЙСТВИЯ тъй удобното статукво. Ще Ви изритат от университета за кратко ако минете границата между говорене и действане. Аз 34 години говорих и правих неща, незастрашаващи статуквото, и ме търпяха. Щом почнах да правя някои неща, застрашаващи благоденствието на посредствената комунодна маса, ме опраскаха незабавно по единствено възможния параграф - "пълен некадърник"...

ДИСКУСИЯТА ПРОДЪЛЖАВА ЕТО ТУК.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo