Фрагмент от спора ми с иначе патриотично настроени любители на народните танци, които не се притесняват да играят хоро на площада точно в момента, в който на съседния площад други граждани протестират:
Елена Игнатова: Тия гневни граждани от съседния площад дали са по-съвестни и по-добри от тия, които играят хоро?!
Ангел Грънчаров: А Вие как ще отговорите на поставените от Вас самата въпроси? Играещите хоро явно са по-добри в играенето на хоро, протестиращите очевидно са по-добри в изявата, в отстояването на гражданската си позиция. А относно съвестността на едните и другите се запитайте поне за това: ние живеем в една и съща държава, протестиращите правят нещо и за това Вие самата и Вашето дете да живеят в една по-добра държава. Те правят това, а вие, играещите хора, стоите настрана и играете хоро, забавлявате се, радвате се на живота. Правите това без да ви пука, че страната ви се владее и краде от мафията. Някой ви краде, а вие нехаете и си играете хоро, с което му казвате: продължавай да ни крадеш, ние ти позволяваме това. Дали не излиза точно така?
Елена Игнатова: А и за каква демокрация говорим, когато едни люде, имащи претенции към властта налагат своите възгледи още като протестиращи... Какво ли да очакваме от такива при положение, че се сдобият с власт... 😉
Ангел Грънчаров: Как става това нещо някой да ви "налага" някакви възгледи?! Интересно ми е как става туй нещо, "налагането"? Просто защото някой е заявил гласно възгледите си, вие се чувствате засегнати; какво, трябва да му затворим устата ли? Какви са тези подозрения към "искащите властта"? Искате да кажете, че е правилно все една и съща партия да упражнява властта ли?! Имам чувството, че не знаете какво точно искате. Доизяснете се. Аз съм привърженик на демократите и не мога да разбера как те ви "налагат" възгледите си? Противничка на дебатите ли сте? Трябва да мълчим ли? Кажете какво искате, ще се радвам да узная...
ДОБАВКА:
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар