Има ли в средите на Съюза на българските журналисти някакви останки на морал?

Моята реакция по повод на свръх-скандалните изказвания на Председателката на Управителния съвет на Съюза на БЪЛГАРСКИТЕ журналисти Снежана Тодорова-Федотова, изживяваща се, моля ви се, като пропагандистка (или рекламно лице?!) в полза на кагебисткия диктатор на Русия Путин! Тази другарка нещо много се е объркала, тя иначе може да си има каквито си иска реакционни политически симпатии и убеждения, но в качеството си на ръководител на ЖУРНАЛИСТИЧЕСКА организация В БЪЛГАРИЯ и като журналист трябва да спазва известен минимален поне морал - стига, разбира се, у нас БЕЗОЧИЕТО да има известен предел, стига все още да се прави и разграничение между "журналистика" и "парцалистика"; в ролята на мръсен парцал журналистиката не може да бъде. (Дали журналистиката у нас вече не е тъкмо ПАРЦАЛИСТИКА - та нима репортерките дружно се възмутиха когато Премиерът ги нарече "мисирки"?!) Та ми е интересно как ще реагират тези, които са в СБЖ - и дали шефката му, нищо че, оказва се, е заслужила служителка на ДС, ще й се наложи да напусне поста си. Да иде да служи направо на Путин, да стане почетен шеф на някое районно управление на путинския съюз на журналистите, много по ще й приляга! ! А дали е направила този невероятен гаф от глупост - или го е направила за пари?! И тъй: интересно ми е да разбера има ли в СБЖ демократично мислещи журналисти? Има ли в средите на Съюза на българските журналисти някакви останки на морал?



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo