Дали сега не преживяваме някакъв сюрреалистичен процес на рекомунизиране на България?

Преди около 31 год., през ноември 1989 г. в моя кабинет в ПУ (бях тогава там асистент по философия) група студенти създадоха Независимо студентско дружество (демократична алтернатива на казионния Комсомол - ДКМС) и веднага след това излязохме и от стълбищата пред университета обявихме какво е станало, а също така студентите поискаха т.н. идеологически дисциплини (История на БКП, политическа икономия на капитализма и социализмо-комунизма, марксистко-ленинска философия, т.е. диалектически и исторически материализъм и като капак - т.н. научен комунизъм, дотогава изучавани задължително от студентите от всички специалности!) да отпаднат от учебните програми! Час по-късно на заседание на катедрата по "Марксизъм-ленинизъм" към ПУ беше обсъдено моето поведение и аз най-официално бях обявен за "зъл народен враг", промъкнал се кой знае как в нейните тъй чисти редици! (Всъщност аз още през 1987 г. бях създал т.н. Философски Дискусионен клуб като алтернатива на казионните курсове по идеологическите дисциплини! В него канехме философи със свободолюбиви наклонности като проф. Кирил Василев, доц. Николай Василев, акад. Азаря Поликаров, проф. Иван Славов, проф. Любен Сивилов, проф. Цочо Бояджиев, философът от СУ Здравко Попов, сега професор, проф. Сергей Герджиков, Красен Станчев и още много други.) Спомних си тия неща защото сега откривам, че аз от много години вече водя непрестанна битка за демокрация, за свобода, за достойнство. Оказа се обаче, че сега, 30 години след началото, реакционните сили в лицето на мутро-комунистическата власт са най-безпощадни - и ето, вече 6 години откакто съм безработен, мутренската власт ме опраска (изрита ме от работа) и ми отне преподавателските права и не ме допуска в училищата да практикувам професията си на преподавател по философия и гражданско образование, нещо, което съм го правил дори и в ония тъй мракобесни времена на късния и разлагащ се комунизъм... Дали сега не преживяваме, с оглед на казаното, някакъв сюрреалистичен процес на рекомунизиране на България, който именно е довел то такива ексцесии като остракирането ми от образователната система?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo