Мислете малко като се изказвате, мама му стара: ако искате да правим бардак, той става само със стари "куври", но къде пък е доказано, че трябва да правим именно бардак, пък макар и нов, та да ни са нужни именно "куври", пък макар и стари?! Да, но ние не искаме повече бардаци, затова никакви "куври" вече не са ни нужни, а ще изберем свестни, умни, добри политици за управници и ще ги наблюдаваме зорко какво правят. Толкова ли е трудно да се сфане, мама му стара, същността на демокрацията?! Ако народът не бди, ако гражданите не си изпълняват функцията, в държавата винаги ще цари именно бардак. От нас зависи всичко. А Вие си дърдорите все едно за де не заспите: "... Нов бардак със стари коври пак ще правим. Писна ни от старите коври, знаем си ги. Но щем не щем, трябва да изберем некоя от старите коври". Как може да си позволявате такива глупости? Къде е доказано, че управлението на държавата винаги трябва да е бардак, а управниците винаги трябва да са "куври"?!
Наложи ми се да кажа горното по повод на ето това:
Георги Пашевъ: Всички искаме да видим нова партия с нови лица, може би учили в Европа и Америка или дори в икономическите тигри на Азия и придобили съвсем друг светоглед да дойдат и да кажат от какво има нужда народа с прости думи: национални цели да поставят и след това алгоритъм за постигането им. След това ще вземат властта. И ако не ги постигнат, ще паднат от нея, така както и Боко Тиквето падаше 2 пъти и всички останали падаха.
Но такава нова партия не ще да се появи и така и не се появява. Нов бардак със стари коври пак ще правим. Писна ни от старите коври, знаем си ги. Но щем не щем, трябва да изберем некоя от старите коври, щото нашата полит надървеност не търпи отлагане.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар