По публикацията със заглавие Защо небезразличните граждани искат оставката на безотговорните управници в образованието? се получи интересен коментар, поставящ важни въпроси, ето го тук с оглед казаното в него да стигне до колкото се може повече читатели и граждани:
Това, което се случи с Ангел Грънчаров, се е случвало и с много кадърни учители през последните 50-60 години. Няма ли най-после някой да спре този бич над българския учител-интелигент?
Когато в други страни цветът на нацията поема щафетата в образованието им, у нас всеки новатор и талантлив учител бива отстраняван, унижаван и убиван по този начин. Кога ще стане ясно на всеки директор на учебно заведение, че не послушните учители са най-добрите, а тези, които работят творчески!
Безумно е за всичко, което се случва в една класна стая, да има разпоредби и указания. Резултатът от това е, че... учителят става за смях пред учениците си.
Всяко РУО е пълно с калинки и с учители, които не са могли да се справят с работата си на учителска длъжност. Естествено е това, че те ще се мъчат от по-високият си пост да пренебрегват и отстраняват кадърните и талантливите, които застрашават спокойното им нищонеправене на по-високите постове.
На протестите промените в образованието са на първа позиция като цел.
Хайде, моля, подайте си оставките сами, всички тези, които си присвоихте привилегията да ръководите образователен процес и го докарахте до кривата круша, вместо до Финландския модел.
Нещо повече, оказа се, че учители от ПГЕЕ изказваха мнение в писмени коментари в блога на Грънчаров, че трябвало да се въведе китайския модел на образование - да принадлежат изцяло на училището децата ни, да са там от тъмни зори до късните доби, да бъдат тренирани да работят от малки по най-робския начин - чрез принудата и страха, всички мислещи и действащи еднакво. Звучи ли ви познато?
Групата на небезразличните призоваваше отчаяно за разговори и обсъждания.
Вече едва ли има смисъл от толкова благородство и грижа към недоучилите се педагози и директори. Настана време за уволнения и оставки. Направете го сами, ако държите на достойнството си, разбира се.
В групата на безразличните силно се съмняваме в последното. От опит.
Мария Василева
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар