Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 12 октомври 2020 г.

Може ли едно отговорно правителство да махне Альошите, МОЧИ-те и другите символи на руската окупация на България и на българската национална унизеност?

Може ли едно отговорно и достойно българско правителство да махне Альошите, МОЧИ-те и другите символи на руската окупация на България и на българското недостойнство, на българската национална унизеност? Може. Ето защо (това написах на един нашенец, който смята, че ако това стане, щели да настъпят "крайно тежки международни усложнения"!):

- Нищо няма да стане ако едно некомунистическо, зачитащо суверенитета ни и национално отговорно правителство у нас вземе решение да махне Альошите и МОЧИ-те. Ние сме сме суверенна страна. Затова не трябва да питаме руснаците какво да правим на територията си. Понеже сме част от ЕС и НАТО, вярно, Путин ще беснее известно време и ще млъкне. (Може дори да умре от ярост, да получи инсулт или инфаркт в момента когато разбере, че българите са махнали Альошите, което означава, че ще сторим неоценимо добро на цялото човечество, елиминирайки този патологично злобен руски сатрап!) Щом властта, в случая Боко, вече 10 години даже не смее да помисли да махне символите на руската окупация и на недостойнството на България, това означава, че Боко е руска подлога.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата. изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времетоживотасвободата.

Няма коментари: